Бизнесът с апартаменти си върви много добре, преди да се намесят депутатите

Депутатите ни са в аналоговата ера, в 20-и век. Мисленето не е за тях...
 
Знаете ли къде е разликата между чиновническия и свободния дух? 

Едните, като видят проблем, първосигнално гледат да наложат забрани на входа. Който желае да започне бизнес - да събира подписи, да получи лиценз предварително. Така че 90% от хората да се откажат въобще да започнат.

Вторите оставят хората да се опитват, да растат, да стават големи, понякога и да се провалят.

Вторите биха решили проблема по обратния начин. Ако съседите на споделен апартамент имат проблем с шума, те да проявят активност и да съберат над 50% подписи. Етажната собственост да има правото да спре такава услуга, но не и да дава разрешение предварително.

Така недоволните съседи ще разполагат с инструмент за влияние.

Каква е разликата? Ами каквато е в страните, където за да бъдеш донор на органи, трябва да си се съгласил предварително. Там едва 1% от хората стават донори. И в държавите, където за да откажеш да си донор, е нужно да се подпишеш предварително. Там донорите са 98 процента. Нарича се побутване.

Когато нещо не ти е важно, няма да си направиш труда да го свършиш. Например да дадеш подпис на съседа, който иска да е предприемач. И обратното. Ако той вече развива услуга, която не ти пречи, няма и да се подпишеш против нея.

Очаквам приетият в комисия текст на ГЕРБ и патриотите да спре 90% от Airbnb бизнеса. Защото е написан в чиновнически, забранителен дух. Който мисли за забрани, не за поощряване на бизнеса.

Ако депутатите бяха дали време за обществено обсъждане, бяха се допитали до поведенчески психолози и икономисти и имаха добро желание, можеха да свършат добра работа.

Само че те са в аналоговата ера, в 20-и век. Мисленето не е за тях.

Бизнесът с отдаването на апартаменти за краткосрочен наем доведе до огромни ползи за София. Районът между Халите и Лъвов мост се възражда, защото е търсен от туристите, и инвеститори влагат милиони за реновация. Десетки проценти от апартаментите в града стоят празни и това е начин за ефективното им използване. Клиентите оценяват престоя си, което отсява качествените места от другите. Ако услугата се забрани, ще са нужни стотина нови хотела, за да поемат търсенето от чужденци, които идват с увеличаващите се евтини полети. Къде ще се построят те? Върху зелени площи и паркоместа, което ще бъде почва за нови конфликти.

Вярно е, че в много големи западни градове има проблеми с услугата. В Париж, Барселона се чува за недоволство, че жителите са изтласкани в покрайнините. Има го и обратния момент. Възрастни хора си дават една от стаите под наем, като така успяват да вържат двата края и да останат в центъра на тези градове. Ние обаче сме много далеч от това.

За българските градове с празни жилища ползите са несравнимо повече.

Иначе депутатите винаги могат да измислят някой пример, който да устройва тезата им. Ето така с дружни усилия порязаха друга споделена услуга - Uber.

Въобще идеята за подобни забрани кънти на социализъм. Тъкмо един район да започне да се оправя след десетилетно неглижиране, и да решиш да го посечеш. Никаква логика. После сигурно държавата ще отпусне пари по европрограми за възстановяването му. Защото на властта само такива схеми са й в главата. Как да усвои по някакъв начин повече средства. Нищо че, ако не се меси, реновацията се случва и сама.

Както казва Добрият войник Швейк: "Войната си вървеше много добре, преди да се намесят генералите". 

И тук бизнесът с апартаментите под наем си върви отлично, преди да се намесят депутатите.

 
Владислав Панев, Dnevnik.bg