В недългата история на нашата следосвобожденска държава е имало всякакви правителства.
За някои от тях си спомняме с преклонение пред политическата им далновидност и държавнически ум. Други, ръководени от учени мъже с достолепни цилиндри на главите, са водили България от катастрофа към катастрофа. Спомняме си с доза ирония държавника с каскет, но признаваме неговата политическа хитрина при отстояване интересите на България в сложната плетеница от съюзни договори и отвоюването на приятелски подаръци за държавата. Никое от тях не е предизвиквало чувство на неудобство и срам. А днес?
Колкото повече се вглеждаме в обявилите себе си за политическа класа, за политически елит, толкова по-добре разбираме, че уважение, уви, не внушават. По-скоро срам.
Политическото творение ГЕРБ носи печата на ниска лична и политическа култура. В своите „Изповеди“ Свети Августин казва: не вярвайте на човек, който е прочел само една книга, дори това да е Библията.
Човекът, който създаде ГЕРБ и управлява България 10 години, е прочел само една книга, и тя не е Библията. И това му личи – във всяка фраза, във всяка непоискана прегръдка и нежелана целувка, които щедро раздава било по магистралните строежи, било в брюкселските салони.
С убедеността в своето всесилие и непогрешимост, присъщи на незнаещия, той превърна Министерския съвет и цялата парламентарна група на ГЕРБ в команда за разрушаване престижа и достойнството най-важните институции на българската държава, на нейната култура и духовност.
Самозваната „политическа класа“, откърмена от Бойко Борисов, предизвиква не само срам за вътрешна употреба. Бедата е, че той се превърна в сегментът на съвременна България в европейския пъзел на народите.
Овластеното невежество ежедневно поражда кризи в обществото и държавата. България вече десет години удържа дъното на европейската класация по икономическо развитие, доходи, здравеопазване, екология, демографска деградация, упадък на образованието, обезкултуряване. Но всеки намек за тези тревожни проблеми получава неизменен отговор: имали сме били финансова стабилност, нисък държавен дълг, укрепили сме отбранителната способност на „най-миролюбивия“ военен съюз НАТО, доброволно сме увеличили разходите за отбрана с авансово плащане на F-16, както поиска „стратегическият ни партньор“… Всичко това уж донесло всеевропейско и даже световно уважение на българското правителство.
И нито дума в отговор на простия житейски въпрос: защо след толкова достижения и уважения липсва „хлябът наш насущний“, защо сме бедни и нещастни.
Хората така са устроени, та винаги да съхраняват надеждата, че рано или късно личните и държавните несгоди ще свършат. Управлението на ГЕРБ не е вечно. Може би някога ще изградим модерна икономика, извън сянката на партийната корупция. След това, може би, ще превържем артериите, по които младата кръв на България изтича към непознати и далечни страни, ще се възстановим като етнос в родната страна. Може даже да възстановим образованието и националното самосъзнание и самочувствие. Може би!
Но Бойко Борисов и неговите правителства ни подготвиха наследство, с което поколенията ще живеят дълго, след като всички те отидат в политическото небитие. Настървеното опошляване на конституционните норми на отношенията между държавните институции е пример за политически произвол на хора, които никога не са си давали сметка, че деянията им не са лична работа, а факт от историята на България. Но това все пак е лесно преодолимо от политиците на утрешния ден. Трудно лечимата рана е на друго место.
Изтриването на българския дух се е превърнало в ежедневно занимание на министри и просветни дейци. Безогледно се пише измамна история, правят се кощунствени посегателства върху Вазов и Ботев, Вапцаров и Гео Милев. Загубили свяст мъже и жени, с мръсни помисли ровят делото и душевността на Левски.
Грубият език и арогантното поведение навлязоха дълбоко в съзнанието на хората, за мнозина те станаха ежедневие и мяра за добро и зло, за допустимо и немислимо. Все по-малко си даваме отчет, че бездуховността и простащината, които стремително обхващат значителна част от обществото, с нищо неограничавани в парламента и правителството, рушат непоправимо авторитета на тези институции и държавността, че българският дух линее.
Лексиката и поведението на Борисов постепенно заразява обществото, те все повече формират външното поведение на хората. Но формират и културната среда, в която расте вече второ поколение.
Плодовете на необразоваността и високомерното безкултурие българското общество ще бере дълги години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар