Лято

Лято

13 февруари 2020 г.

Русия, прости!

Искаме да ни простите лекотата, с която ви забравихме. Вашата култура, мощ, достойнство, заслуги...
 
Аз не съм възпитан с любов към СССР. Напротив, западното влияние беше предпочитано от моето поколение.

Но днес ми се свива сърцето и с ясно съзнание искам да помоля, да се покая и да бъда простен за това, което сториха политиците, моите, през последните десет години с Русия.

50 години ние славехме наведени СССР. След това ние отвърнахме очи, без да изправяме гръб – за дни се ориентирахме и със същите лозунги, със същата несвяст и зловещо подлизурство ославословихме капитализма и САЩ. Аз бях изненадан. Но още по-страшно стана наскоро, когато всяка дума за Русия, каквато и да е – беше жигосвана като предателство. Точно както не беше преди. И точно както беше преди.

Мисля, че добрият тон и сърцето дължат едно извинение и поиск на опрощение към Русия. Е, никога няма да е късно. Защото ние май не сме братя. Ние сме по-скоро блуден син. Искаме да ни простите лекотата, с която ви забравихме. Вашата култура, мощ, достойнство, заслуги. С тях забравихме и нашия интерес.

Да ни простите, че редица ваши служители, служители на бившия съветски режим просто смениха ведомостта и със същия устрем и жар започнаха да работят за новия Голям брат. Простете малодушието им, простете политическото гешефтарство, то за повечето българи е непонятно и грозно. Да ни простите трябва, че дълго време имахме за президент една марионетка, която така обичаше да знае откъде духа вятърът, че дори се ожени за синоптик.

Не е въпрос главата на Русия да прости. Руснаците ми се ще да разберат и да простят. Трудно е, знам, но така ми се ще да бъда разбран. И наистина опростен. Простичко – Русия, прости, ти знаеш защо и как, кой и колко обича. 


Другото е игра на времето, игра на спомени и временна липса на резон!


Мартин Карбовски, News-bulgaria.info

Няма коментари:

Публикуване на коментар