Населението на една страна, която приема стотици хиляди “бежанци” всяка година, трябва да свикне (също) с факта, че ще вижда разгръщането на своя земя на войните и конфликтите, от които същите тези бежанци са избягали от родните си страни.
Парижаните, които са се намирали в района на Лионската гара в късния следобед в петък, 28 февруари, трябва да са се питали слисани за причината за това насилие - запалени коли, скутери и кофи за боклук - развилняло се на френска земя. Ето че конгоанците, противници на режима на президента Чисекеди в Конго, са сметнали за добре да изразят враждебността си към конгоанската звезда Фали Ипупа, смятан за твърде близък на сегашния режим, който имаше концерт в спортната зала “Берси”. Насилието беше толкова значително, че полицията обяви, че е извършила 37 ареста и е съставила 54 акта.
Тези насилия, неразбираеми за неконгоанците, които живеят във Франция, са вносни конфликти.
Това вносно насилие е дело на нови имигранти. Това насилие се случва, когато една страна се обяви за място на имиграция, което не подбира “бежанците”, които приема на своя земя и дори се отказва от всякакво усилие да ги интегрира. Така Уили Дендебе, опозиционер, се възмути пред АФП от провеждането на концерта: “Тук съм от 30 г. заради тях! 30 г. и ги оставят да пеят тук, във Франция, сякаш нищо не се е случило. Така че да, ние сме ядосани!”.
Но това вносно вътрешноетническо насилие може да приеме формата на междуетнически конфликти, както сбиването с хладно оръжие между петдесетина мигранти в Уистреам, в момента, в който конгоанците вилнееха в Париж.
“Антиционизмът” от мюсюлмански произход, появил се в зората на 2000-те г., който кара днес мюсюлмански демонстранти да крещят “смърт на евреите” всеки път, когато демонстрират за Палестина, също е вносен конфликт. Смъртта на Сара Халими, пребита с юмруци и изхвърлена през прозореца от Кобили Траоре, е вносен конфликт: така джихадистите от “Ислямска държава” уреждаха конфликтите си с християните, йезидите и всички немюсюлмани в Сирия и Ирак.
Хилядите жителки на Кьолн, нападнати сексуално на 31 декември 2015 г. от новопристигнали мигранти, също не разбраха веднага, че и те преживяват “вносен конфликт”. Те не разбраха веднага, че милион и половин мигранти от Азия, Африка и Близкия изток, почти всичките мъже, не възнамеряват да се откажат от отношението си към жените в родните си страни. Както писа алжирският писател Камел Дауд в началото на 2016 г., “бежанецът или имигрантът ще спаси тялото си, но няма да отстъпи толкова лесно от културата си и това често се забравя с пренебрежение. Културата е това, което му остава, изправен пред изкореняването и шока от новите земи. Отношението към жената, фундаментално за модерността на Запад, ще остане задълго неразбираемо за него”. Така че сексизмът, който вилнее в мюсюлманските страни, ще бъде пренесен със същото насилие на европейска земя.
Хората, които са гледали церемонията на Сезарите по телевизията, може би не са разбрали думите на чернокожата актриса Айса Майга: “Всеки път, когато се окажа на такова голямо събиране на гилдията, не мога да се въздържа да не преброя колко са чернокожите в залата”. Само че Айса Майга не беше на “голяма събиране на гилдията”, а по телевизията, пред цялото френско население. Както конгоанците на Лионската гара или мигрантите в Уистреам, тя уреди публично един расов, свой конфликт. Айса Майга държеше да изобличи френското общество и киносредата като страшно расистка. Тя не каза колко чернокожи би трябвало да има в залата, за да не смята за расистка професионалния сектор, в който работи и непрекъснато снима филми. В залата имаше хора, които аплодираха Айса Майга. Несъмнено същите, които станаха и си тръгнаха, когато филмът на евреина Роман Полански “Аз обвинявам” беше награден.
Добре дошли в мултикултурното общество.
Ив Маму
Заглавието е на “Гласове”. Оригиналното заглавие е: Violences à la gare de Lyon: «Une société multiculturelle est une société de conflits multiples».
Ив Маму е журналист, автор на книгата Le Grand abandon. Les élites françaises et l’islamisme (Голямото изоставяне. Френските елити и ислямизмът, 2018).
Ив Маму, “Фигаро”, превод от френски: Галя Дачкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар