Историята не познава по-страшна зараза от вируса на страха.
Затова нека да започна с черен хумор от казармата. В моето поделение имаше едно бездомно куче, което много дразнеше началството. И решиха да го трепат. Дадоха една пушка на един лейтенант, много комичен образ – нисък, плешив и непохватен. И тръгна той да трепе кучето, то горкото зави зад един баир. Един млад старшина, усещайки накъде върви работата, тръгна полека по тях. Тримата завиват зад хълма, чува се изстрел и старшината идва, превивайки се от смях. Ние: „Умря ли?“ Старшината: „Умре! Ха-ха-ха. От страх!“
Та и вие, уважаеми читатели, ако не умрете от коронавируса, да не вземете да умрете от страх.
Днешната паника покрай Covid-19 са я преживели и в доста по-далечни времена въпреки липсата на интернет, който да я разпалва. Ето какво пише Дейл Карнеги в книгата си: „Как да преодолеем безпокойството си и да се радваме на живота“ (първо издание 1944 г.): „Една вечер преди много години един съсед позвъни на вратата ми и ме посъветва настойчиво да се ваксинирам заедно с цялото си семейство против едра шарка.
Той беше един от хилядите доброволци, които звъняха по вратите на хората в Ню Йорк. Изплашените граждани чакаха с часове на опашка, за да се ваксинират. Пунктове за ваксиниране бяха открити не само във всички болници, но и в пожарните, полицейските участъци и големите заводи. Повече от две хиляди лекари и сестри работеха трескаво ден и нощ, ваксинирайки тълпи от хора. Защо беше целият този шум? Осем души в Ню Йорк се бяха разболели от едра шарка и двама от тях бяха починали - двама при население от почти осем милиона.
Дотук с цитата. Всяка прилика с България е случайна.
Стар навик е също да се вижда във всяка масова епидемия началото на края на света.
Човешкото племе обаче е трудно за изтребване. Във филма: „Лара Крофт Томб Рейдър: Люлката на живота“, в който се вихри и Анджелина Джоли, героят д-р Джонатан Райс, известен вирусолог, събира богаташи в частния си самолет и дръпва следната реч: „Господа, знаете израза „Неразумно е да се лъже Майката природа!“. И все пак аз се занимавам точно с това. Дали ще е зарин за г-н Сам, или коремен тиф за г-н Крен на Балканите, или холера за г-н Дювалие… Макар тези оръжия да ни служат вярно, винаги има ограничения. Устойчивите вируси не са смъртоносни, смъртоносните се унищожават прекалено бързо. Не можем да излъжем Майката природа повече от това…“. Изводът е, че и на най-страшната пандемия не може да се разчита да освободи планетата от човеците.
Преди време изглеждаше, че СПИН е новата чума, от която няма спасение. Оказа се, че във външна среда хивчето хич го няма и е много нетраен. "Може да „вирее“ само в кръвта и в кръвната плазма. Извън тях умира за норматив“, вещо ми разясни познат лекар.
Логично стигаме до въпроса защо сега трябва да се събуждаме с ужаса, че сме на крачка от смъртта? Всяка сутрин денят по всички телевизии започва с чичо във военна униформа, който със строг глас съобщава поредната сводка колко българи е повалил Covid-19. След това цялата власт се изрежда да обяснява какво и къде пръска, какво е затворено и колко щастливи трябва да сме, че още мърдаме и не кашляме. Докарахме го и до извънредно положение като на война. Което със сигурност ще удари тежко икономиката, а броят на разорените и останалите без работа ще е далеч повече от болните.
Ако изобщо искате да разберете докъде може да ни докара страха от вирусите, гледайте „12-те маймуни“ (1995 г.) с Брад Пит и Брус Уилис.
Само дано и нас не ни направят на маймуни и като във филма да ни принудят да живеем под земята.
Тогава защо напират да ни смразят от страх и ужас? Според мен, ако погледнем по-глобално, причините са икономически. Първата - да се удари китайската икономика, която стана прекалено силна за Запада. Чувам редови потребители: „Как ще купя тази китайска дреха? Ами ако някой китаец е кихнал върху нея?“. Така се блокира покупката на китайско производство, нищо че е евтино, щом е опасно за живота. Като следствие от паниката е изнесените от САЩ и Западна Европа производства да започнат да се завръщат по домовете. Помислете, ако не е вирусът, няма данъчно облекчение, което да преодолее разликата: за една и съща работа китаецът скача от радост до тавана за 50 долара, а американецът и за 500 долара се мръщи.
Втората причина да се бие тъпанът колко е страшен Covid-19 e световната икономическа криза. Със или без вируса тя се задава с пълна сила. Златната монета "Наполеон" се търгуваше през декември 2019 г. (т.е. преди вируса) за около 410 лв. Сега цената е 580 лева! Или 41% ръст за 2-3 месеца. Ужас за инвеститорите в акции. (Това означава също, че тези, които задържат цената на златото, повече не могат да го удържат). В Ютуб пък ни заливат с реклами на платформи за търговия на борсата без комисиони, включително копи-трейдинг (т.е. копираш успешен инвеститор и като той купи, и ти купуваш).
Такава световна криза е опасна, защото би дискредитирала капитализма по начин, който не е бил дискредитиран цели 100 г. А това си е страшничко - доларът през Голямата депресия (1929-1939 г.) се девалвира с 41%, максималният размер на подоходния данък е вдигнат от 25% на 63% (ужас за богатите), ще има нова „Сделка на Рузвелт“ и т.н.
Не е ли по-лесно всичко да се хвърли като вина на вируса? И чрез изкуствена паника да се катализират процесите на стагнация, застой и нереализирано свръхпроизводство така, че все едно са дошли заради вируса? Като при соца - слабото производство се оправдаваше с лошото време и международното положение. Така хем капитализмът цял (и невинен), хем кризата дошла.
Коронавирусът е облекчение за всички държавни ковчежници, макар и да не смеят да го признаят.
Тръшка предимно възрастните и така пести харчовете за пенсии.
И ако не вярвате в конспиративни теории, този цитат ще ги разклати. Става дума за прогнозите на мистичния Сал Ракели: „Носят се много истории и вярвания, според които населението трябва да бъде намалено на 500 млн. Аз наистина мисля, че ще има пик на населението, а след това намаляване. Майката природа има начин да балансира всичко и е много вероятно да има някакви екзотични вируси и бактерии, които навлизат сред човешкото население и предизвикват някакви мащабни проблеми. Твърде вероятно е и някакъв масов срив в имунната система да има в някои от най- пренаселените райони на земята…“. Само дето не е казал Китай. Видеото е от септември 2019 г.!
Звучи като прокоба, която понякога се поднася като черен хумор. Като вица как Владимир Путин се обажда на американския президент да изкаже съболезнования за рухналите кули-близнаци. Джордж Буш пита учуден: „Какви кули, какви близнаци?!“. Путин невъзмутимо отговаря: “Ааа, извинявай. От часовата разлика е. Ще ти се обадя утре“.
В заключение - две поговорки: „Ще поживеем, ще видим.“ А дотогава? Дотогава - другата: In vino veritas.
Доц. д-р Банчо Банов, преподавател по финанси, Marica.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар