Всичко, което съм говорила през годините изкристализира последните няколко месеца до най-малкия детайл.
И когато Фейсбук ми напомни мой стар статус, знам, че днес много повече хора ще разберат от какво съм се възмущавала преди години. Защото невидимите по онова време корени на злото вече дадоха видимия си отровен плод.
Memories
Прочетете внимателно тази статия в The Washington Post. Дори заглавието е показателно: "Имиграцията като репарация за колониализма, промяната на климата и корпоративната алчност. Мигрантите имат право да дойдат на територията на богатите нации, които съсипаха техните държави".
Ето и поантата: "Имиграцията трябва да бъде разглеждана като форма на глобална справедливост. Имигрантите от бедните страни са кредитори, които имат пълното право да изискат събиране на дължимото от богатите западни нации, които са съсипали икономическото и политическото им бъдеще".
Не, не е писана от Маркс, Кастро или Цола Драгойчева. Написана от популярен американски журналист, отличен с множество престижни награди.
Аз имам само два коментара:
1) Либералното пространство на запад, в съвременната му форма, е изцяло превзето от левичарите. Наблюдаваме в реално време осъществяването на поредната революция от изкуствено създадения нов пролетариат. Social justice идеологията направи своя голям шлем налагайки безапелационно своя „ценностен“ дискурс. Българската автентична десница, особено онази с номенклатурен произход, която се изживява като квинтесенция на „дясното“, докато захлебва с грантове от западни левичарски НПО проекти, е крайно време да проумее, че подкрепяйки крайно опасни каузи като имиграцията, само налива вода в канцерогенните идеи на троцкизма.
2) България никога не е съсипвала никого. Напротив, ние 500 години сме били под ятагана. Следващият път, когато някой тръгне да обяснява, че сме длъжни да приемем милиони африканци, нека помисли хубаво преди това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар