Лято

Лято

8 юли 2020 г.

Херо Мустафа като Росица Кирилова в началото на 80-те

Особен исторически късмет има нашето поколение – свидетели сме на упадъка на две системи: комунистическата и либералната
, и на две империи: съветската и американската

Херо Мустафа пусна клип за 4 юли в чест на националния празник на САЩ.

На него американската посланичка у нас танцува заедно със свои колеги на фона на кънтри музика. Клипът и хореографията са издържани в най-добрите традиции на Росица Кирилова от началото на 80-те. Докато го гледах, за миг бях убеден, че дават „Боса по асфалта“ в „Милион и едно желания“.

Миловидна художествена самодейност, вдървена сърдечност, леко разчупена в кръста, която трябва да трогне сърцата на българите, обрулени от американското политическо лидерство на българския преход, неолибералната идеология и неизгодни сделки за милиарди. Като се почне с „Мариците“ и се свърши с американските изтребители, които предплатихме, но чието производство още не е започнало. Да не забравяме и американския диктат, заради който загубихме значими стратегически проекти като „Южен поток”, газопровода „Бургас-Александруполис” и т.н. Предполагам, че идеята на пиарската свръхактивност на Херо Мустафа е да махнем с лека ръка на всичко това и да се умилим от нелепите кадри на подскачащи чиновници в двора на американското посолство.

Навремето си мислех, че американската дипломация у нас няма накъде да пропадне, след като бившият посланик Джеймс Уорлик участва в глупав български сериал, но явно съм бъркал. Само за няколко месеца, откакто е тук, г-жа Мустафа надмина и най-песимистичните прогнози. На фона на ширещата се корупция и магистратски произвол, на задълбочаващи се икономически проблеми и ежедневни политически скандали, посланикът на най-великата световна сила, с претенция за водеща демокрация, разви пошла и елементарна рекламна кампания, която напоително бе отразена в медиите. Херо Мустафа отиде да пие ракия в Пловдив пред камерите, омеси баница за Коледа, рецитира на български „Питат ли ме дей зората” с американски акцент, плете мартенички, обикаляше по строежи, засне клип като буфонсинхронист (тя и нейни колежки си отваряха устата на фона на песен, която пее Графа), инспектира ВМА с маска, направена като американското и българското знаме, и какво ли още не. Все от арсенала на инфантилния, ужасно глупав и ужасно остарял американски политически пиар. Също връстник на соцразчупеното екранно присъствие на Роси Кирилова.

„Да направим Америка, смешна отново!” май е по-подходящ девиз от онзи на Тръмп. Поне това е посланието на техния човек в България. И щеше да бъде наистина смешно, ако в дълбочина не е дълбоко цинично. Поради причините, които вече споменах в началото. Казвам го като един от многото българи, за които преди 30 години Америка бе символ на свободата, справедливостта, истинската демокрация, високата култура, Ленард Бърнстейн, джазът, Ела Фицджералд и Сачмо, Рей Чарлз и Майлс Дейвис, Хемингуей, Фицджералд, Стайнбек, Вонегът, предаванията на Уилис Кановър по „Гласът на Америка”, филмите на Уди Алън и Копола.

Вместо това те ни предложиха пошло издание на „Кръстникът”, циничен прагматизъм и безскрупулно налагане на собствения си егоистичен интерес. В продължение на 30 години американците работиха упорито, за да разбият всички илюзии, че тук е възможна нормална демокрация. Те умишлено насърчаваха и подпомагаха най-деструктивните процеси и политици от Луканов до Борисов, а сега, след като овладяха напълно българското задкулисие, управляват чрез него страната ни, превърната в бананова република от латиноамерикански тип. Вместо да помогнат за реформирането на прокуратурата я овладяха, сключиха сделка с Пеевски и напълно подчиниха политическия елит и бизнеса през бухалката на държавното обвинение.

Ето защо клипчетата, заучените фрази на български и жизнерадостната бодрост на Херо Мустафа, която и за секунда не излъчва човешко присъствие, а движи като програмиран робот най-изтърканите клишета на пиара, въобще не могат да ме трогнат. Нито умилят.

Знам много добре какво се крие зад тях и не си правя никакви илюзии за бъдещето на България, вкарана дълбоко в неолибералния американски коловоз.

Как и защо се стигна дотук, е въпрос на дълго и сериозно изследване, което нищо няма да промени, защото нещата са такива, каквито са. От онази Америка, която обичахме и която беше истинско вдъхновение, няма и помен. Тогава ни делеше желязна завеса, а ние бяхме от нейната по-кофти страна. Сега сме от обратната, онази, за която мнозина мечтаеха тогава, но тя се оказа още по-кофти.

Такъв особен исторически късмет имаше нашето поколение.

Да стане свидетел на упадъка на две системи - комунистическата и либералната, и на две империи: съветската и американската.

Днес отново сме сателит (този път далечен и незначителен) на една залязваща империя с всички произтичащи последствия. Пошлият вкус, преумореното лицемерие, кризата на идеи и творческата импотентност са само съпътстващи белези на този гигантски процес.


 Явор Дачков, в. "Галерия"

Няма коментари:

Публикуване на коментар