Не си отивайте, господин Премиер... Тъкмо свикнахме

От родителите си се отрекохме... Децата си прокудихме... Изпокарахме се край огнището домашно… Себе си зачеркнахме в собствените си биографии – заради Вас...

Не си отивайте, господин Премиер...

На кого ни оставяте...

Как се изтрива чернилото с лика Ви от диктатуираната от Вас снага на България... Чисто иконоборчество ще си е... Въпреки предупреждението да не си сътворяваме идоли, попихме вече дълбоко в съзнанието си образа Ви...

Не си отивайте, господин Премиер...

Ще опустеят площадите, ефирът, дисплеите, севдината тв в мрежата – ще замлъкне “свободното слово” изписано и изречено... Дългата нощ на "разкъсаните ризи" ще настъпи... Въпреки, че ръкописите не горят – що недовършени мемоари и оди посветени Вам, ще отидат в огъня... Няма нищо по нахалост от неизсвирените ноти на симфониите героически...

Не си отивайте, господин Премиер...

Кой ще поведе подрастващите по съградената от Вас магистрала житейска...  Чий идеал за мъжественост и красота анаболовска ще подмокря плейметските душици... И каква ще е съдбата на многохилядната чиновническа армия инкасатори, отчитащи съблюдаването на височайшите Ви повели...

Не си отивайте, господин Премиер...

Ще пресъхнат тръбите с топлото и светлото миг преди виелиците... Ще се разбягат по гурбет дюлгерите от градежите Ви... Житата ще повяхнат... Добичетата ще заблеят на гладно... Лозята ще се маносат... Чорбаджиите ще орежат надниците на ратаите... Къщите за гости ще буренясат... Как ще се справят докторите с пандемията без рецептата Ви... Суперкомпютърът ви няма да насмогне да изчисли алгоритъма на бедствието без Вас...

Не си отивайте, господин Премиер...

Копюрите ще изгубят стойността си... Мечтаните евра ще затрептят като мираж на оазис в пустинята... А с какъв зор успяхте да ни вкарате в “чакалнята” на банкерите, рекламиращи олихвеното бъдещо благоденствие... Кой друг освен Вас отбира от сметките – превърнал водата във вино и напълнил мрежата с риба... Та вие сте само – миг преди чудото българско, господин Премиер...

Не си отивайте, господин Премиер...

Ами ако без Вас ни изоставят съюзниците и нагазят враговете... Кой ще милва личицата на посланиците на “големите началници”... Чия глава ще гали папата... Кой ще помирява евробароните брюкселски... Кой ще прелъстява арабските шейхове в едемската градина българска...

Не си отивайте, господин Премиер...

Нима няма да дочакате снимката пред предплатения от джоба ви първи F-16 и ще оставите последният президент на Републиката прощално да полети на крилете му над Вашата земя...

Не си отивайте, господин Премиер...

Нима ще развалите дослука и ще ни оставите в ръцете на псевдоопозицията Ваша... Нима не изкачихте вече своята Голгота или Кръстът вече не е по мярката Ви – та вие сам сте си дърводелецът...

Не си отивайте, господин Премиер...

Вече свикнахме...

Тъкмо се видиотихме всички вкупом, но за съжаление – не по пророка на епохата Достоевски... Апропо – “идиотос” от гречески казват, че значело: поданик, който не е на държавна или военна служба, сиреч – не обслужва управителя, управника...

Не си отивайте, господин Премиер...

От родителите си се отрекохме... Децата си прокудихме... Изпокарахме се край огнището домашно… Себе си зачеркнахме в собствените си биографии – заради Вас... Не ни оставяйте сега и без Вяра в живота който ни сътворихте... Амин!!!

Димитър Недков