Големият плюс е за Корнелия Нинова.
Провеждането на „Бузлуджа“ на жълтите павета се превърна по същество в първи вот на вътрешния избор на партиен лидер през септември. И той бе спечелен от Корнелия Нинова с огромно предимство пред нейните съперници. На тази пряка среща с многохилядна извадка от партийния актив Нинова се къпеше в любовта и доверието на хората. С вниманието си те признаваха нейната роля за непримиримата позиция срещу управлението на страната.
Съперниците й се губеха или въобще отсъстваха. И в това е единият от двата минуса - да претендираш за лидерство и да се страхуваш от пряката среща с хората, които искаш да ти дадат доверието си. Нещо повече - да не превъзмогнеш личните амбиции, за да дадеш надежда и вяра на хората в тези решителни за бъдещето на страната дни - това е по-лошо и от малодушие.
Другият минус е за протестиращите от либералната дясна общност - тях ги нямаше на площада, нямаше ги на обичайните за протестите им места.
Ясно, пазеха се да не ги обвинят, че се съюзяват с „червените“. Нямаше ги и когато в парламента се гласуваше вота на недоверие на правителството, поискан от БСП, а те бяха обявили национална стачка.
Протестът сякаш беше загубил своята енергия. Лош ден за протеста, обясниха тогава. Изглежда обаче не са готови на елементарно партньорство в името на по-голямата цел - установяване на ефикасно демократично управление. Когато това бъде постигнато, да дадат воля на своя антикомунизъм в една честна демократична борба кой може по-добре да управлява страната. Без компромис няма да се постигне нищо и с протестите: ще се повтори сегашната ситуация - отново ГЕРБ на власт.
Този шанс веднъж вече беше пропуснат - на местните избори в София. Остава още един опит.
Иван Гарелов, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар