
Народ, за който управлението на ББ е последната му надежда, е дълбоко отчаян, трагичен народ.
Отвратен от миналото си, приел настоящето като неизменна съдба и нямащ очи за бъдещето. Гледащ все надолу и назад, и нищо светло не виждащ. Такъв народ е като булка, дадена на поробител - поробена и безропотна. Свършена. Сляпа.
Уж жива, но мъртва. Сянка.
Такъв народ не смее да си представи дори, че може да има и по-хубави дни! Поне малко по-хубави. Такъв народ се е отказал от мечти и идеали. Той ОЦЕЛЯВА! Хванал се е за полата на своя господар и му вика: "Стой зло, че от теб по-зло!"
Привижда му се на бедния, отчаян и две невиждащ народ, как ако алчният му и вулгарен господар вземе, че стане изгнаник, или вземе, че избяга, върху му ще се стовари... старият поробител. Още по-алчен и вулгарен. Така му се привижда - посткомунизъм и твърда съветска диктатура. Или пък турска.
И нищо друго!
А тя, историята, не че не се повтаря, но както се повтаря - така се и пренаписва.
Пренаписват я онези, на които им писва! Писва им да търпят цинизма, гаврата с човешкото им достойнство. Писва им да ги управляват самозабравили се дерибеи. И лакеи. И простаци.
Писва им да блеят като овце.
И ГИ ХВАЩА СРАМ!!!
И се хващат за ръце и се освобождават от насилника! От моралния си инквизитор. Готови са да платят цената - но да изкрещят: СТИГА! Повече няма да търпим!
Така се раждат революциите. Така се върви към промените. Проба-грешка... Важното е да се изяви този вътрешен бунт на духа - на свободният дух, неприемащ робията, покорството, унижението. Така са стигали до освобождението си десетки народи.
Но това става само с народи, за които ББ и подобните му не са последната им надежда. И които имат още очи - и виждат напред. И се движат. И вярват в нещо по-голямо от това, което имат. Или нямат.
Песимистът винаги гледа само назад.
И не помръдва от мястото си.
СТРАХ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар