Великата българска ограда е повече златна, отколкото велика

Ако се търгуваше на борсата, Златната ограда щеше да носи радост и дивиденти на целокупния български народ...
 

Великата българска ограда, както през 2017 г. бившият вицепремиер Валери Симеонов нарече възпрепятстващото съоръжение по българо-турската граница, с основание може да се нарече и Златна заради неспирния поток от средства, наливани от правителството за строежа и поддръжката й. 

По груби сметки на управляващите стойността на съоръжението вече надхвърля 200 млн. лева. Тенденцията е цената й да расте и да стане колосална, ако сметнем и милионите евро, дадени от Европейската комисия.

В края на юли кабинетът прие постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2020 г., като размерът на средствата е 1 257 800 лева. Както бе записано в постановлението, парите са предназначени за извънгаранционно поддържане на временното възпрепятстващо съоръжение и прилежащия път по българо-турската граница на територията на областите Бургас, Хасково и Ямбол.

Ако се търгуваше на борсата, Златната ограда щеше да носи радост и дивиденти на целокупния български народ, но засега тръпката е за ограничен кръг строителни фирми, които се грижат за поддръжката на съоръжението. И разбира се за бившия вицепремиер Валери Симеонов, който не може да скрие емоционалната си обвързаност със съоръжението. Дотолкова обвързан, че през 2018 г. застана зад поредните промени в Закона за обществените поръчки, позволяващи този път бъдещите ремонти и поддръжката на оградата да се извършват без обявяване на обществена поръчка. Така на практика бе позволено областните управители в региона да определят изпълнителите чрез пряко договаряне.

Между другото, когато в изблик на нежност и преклонение Симеонов обяви оградата за нашенския вариант на Великата китайска стена, той я оцени на около 180 милиона. За разлика от тогавашния си коалиционен партньор Цветан Цветанов, който през юни същата година съобщи, че оградата струва 200 млн. лева, и я обяви за окончателно готова.

Точната цена на съоръжението и съпътстващата инфраструктура всъщност досега е неизвестна, по простата причина че не е изготвен един цялостен проект, с конкретни цифри за българските и чужди инвестиции. Парите се отпускат на парче, а откакто през октомври 2017 г. правителството включи оградата в списъка на стратегическите обекти от значение за националната сигурност един господ знае колко са те и как се харчат. Както е известно съоръжението стана стратегическо с мотив, че това ще допринесе за опазването на неприкосновеността на границата и недопускане на случаи на изтичане на информация за способите и методите на опазването й. 

Така че, от време на време, когато кабинетът отпусне поредната финансова инжекция за оградата, придобиваме бегла представа как набъбва сумата по изграждането и поддръжката й, но дотам. Управляващите също така скромно мълчат и как са изразходвани онези прословути 160 млн. евро, които през 2016 г. Европейската комисия обяви, че ни дава.

Очевидно се харчат, защото през май 2017 г. по време на работното си посещение в Брюксел тогавашният вътрешен министър Валентин Радев заяви, че на среща с комисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос е поискал отсрочка за усвояването на вече отпуснатите за границата милиони, и освен това България е поискала още 400 млн.евро за 10 годишен период. Тук, по признанието на самия Радев, Аврамопулос възкликнал досущ като един обикновен българин: "Ама какво правите с първите 160?"

Дано поне той да е разбрал. Защото ние така и не научихме. Само разбрахме, че през юли 2018 г., когато шефът на МВР Радев и тогавашният председател на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов представиха резултатите от Българското европредседателство, че по това време 80% от 160-те милиона евро са били усвоени.

Така че нито сметката на Валери Симеонов, нито тази на Цветан Цветанов за стойността на Великата българска ограда са точни, а за действителния размер на предназначените за нея пари да не говорим. На фона на размятаните колосални суми в лева и евро, обявените при първата копка на оградата през юли 2015 г. пари за изграждането й са направо смешни. Символичният старт на строежа на временното възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница бе даден в близост до ГКПП "Капитан Андреево" от тогавашния  дадоха вицепремиерът Румяна Бъчварова и областният управител на Хасково Добри Беливанов. Само за област Хасково оградата е с дължина 33,6 км, като за изграждането й бяха предвидени 20,2 млн. лева, а са пътя край нея, необходим за поддръжката й, бяха отделени 4 млн. лева.

През януари същата година премиерът Бойко Борисов изчисли набързо, че оградата ще струва на данъкоплатците общо 90 млн. лева.

Сметката беше направена когато управляващите от ГЕРБ и коалиционните им партньори от "Реформаторски блок", "Патриотичен фронт" и АБВ внесоха и приеха спешно промяна в Закона за обществените поръчки, която позволи изграждането на 82 км ограда по българо-турската граница без обявяване на обществени поръчки. Тогава толкова километри оставаха за доизграждането на преградното съоръжение  и на териториите на областите Хасково, Бургас и Ямбол - извън онези 30 км, вдигнати по времето на кабинета на Пламен Орешарски.

Поправката беше вкарана в Народното събрание по препоръка и под натиска от страна на премиера Бойко Борисов и беше приета със светкавична бързина, въпреки разгорелите се страсти и вопли на опозицията, че няма яснота докъде е стигнало изграждането на оградата и колко пари са похарчени до момента. БСП пресметна, че по времето на Орешарски линеен километър ограда е струвал 250 000 лв., докато при Борисов стойността е скочила на 1 млн. лева.

През 2018 г. червената Елена Йончева направи друга сметка. Според нея 1 метър ограда с прилежащ път в България струва 500 евро, докато за подобно съоръжение в Гърция цената е 250 евро.

Освен това само 10 от общо 33 км от съоръжението в Хасковска област са двуредови, докато останалата част е едноредова ограда, което не отговаря на задание за проектиране на съоръжението, разкри тя.

Разправиите около Великата българска ограда най-накрая избодоха очите на главния прокурор Сотир Цацаров и през декември 2017 г. спецпрокуратурата образува досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер във връзка с временно възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница. Той обеща, че ако проверката на прокуратурата за оградата по границата потвърди изводите в доклад на ДАНС, че проектните стойности на съоръжението са били максимално и необосновано завишени, ще има обвиняеми министри и областни управители.

Депутатите от БСП Елена Йончева и Крум Зарков поискаха да им бъде предоставен доклада на ДАНС. Ведомството на Цацаров обаче отговори следното: На 21.02.2018 г. наблюдаващият прокурор от Специализираната прокуратура е изпратил отговор до народните представители, като е посочил, че докладът на ДАНС представлява част от доказателствените материали и не може да им бъде предоставен. Посочено е също, че разгласяването на материалите от наказателното производство към настоящия момент сериозно би затруднило разследването и разкриването на обективната истина.
А каква е обективната истина, все още не е ясно...

Румен Савов,  Paragraph22.bg