Симеон Велики разбива войските на Византия в битката при река Ахелой

Това сражение е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие
 

 На днешния ден през 917 г. българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват войските на Византия в Битката при река Ахелой.

Ахелойското поле граничи на юг с Черно море. То е сравнително равно, като на запад има няколко ниски възвишения. Полето се пресича от река Ахелой, която макар да не е особено пълноводна, в източния си край е тинеста, достатъчно дълбока и широка, за да е сравнително опасна за преминаване.

Все още се спори за конкретното място на провеждането на битката – дали е станала североизточно от устието на Ахелой, близо до Месемврия, или сражението е проведено югозападно от реката, т.е. в полето между Анхиало и Ахелой.

Начело на българската войска стои цар Симеон I Велики, който лично участва в самото сражение. Войските на Византия са водени от магистър Лъв Фока, доместик на схолите и главнокомандващ сухопътните сили на империята. Основната цел, с която Византия води тази битка е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия, установени през 913 година.

България  печели решителна победа. Това сражение е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. Според арабския хронист Ал-Масуди в него вземат участие общо 122 000 души.

Огромната загуба на хора в тази битка временно парализирала военната мощ на Византия. Опитът на доместика на схолите Лъв Фока, заедно с етериарха Йоан и Николай Дука да окажат отпор на настъплението на българите край Катасирти, недалеч от Цариград, завършва с нов разгром. Тези неуспехи на бойното поле разклащат в значителна степен управлението на императрицата, която е регент на своя син. Възползвайки се от ситуацията, близо година и половина по-късно, в ранните месеци на 919 г. Роман Лакапин извършва държавен преврат, лишавайки Зоя Чернооката от всякаква власт.

На сцената отново излязъл патриарх Николай Мистик. През месец май 919 г. Лакапин омъжил дъщеря си за младия император Константин VII и се обявява за василеопатор, а през септември 919 г. е обявен за кесар. На следната година – през декември 920 г., е коронясан за император. Вече, че е съвладетел на Константин VII, година по-късно Роман се провъзгласява за автократор. Макар поемането на властта от Роман Лакапин да поставя началото на процеса на стабилизация на Византия, катастрофалните загуби на жива сила при Ахелой не позволява на империята да възстанови пълната си военна мощ в началото на неговото управление.

Въпреки успеха при Катасирти Симеон I не обсажда Константинопол, а насочва армията си срещу сърбите, които непосредствено преди битката при Ахелой се съюзяват с Византия и посредничат на империята при преговорите с маджарите срещу България. Едва след това Симеон започва подготовка за превземането на Цариград, като прави неуспешен опит за съюз и съвместни действия с арабите от Тунис, провален от византийската дипломация чрез богат подкуп под формата на дарове.

 Българската победа при Ахелой, илюстрация към хрониката на Йоан Скилица

 Banker.bg