В член 109 от Закона за публичните финанси, често наричан „Членът на Горанов” на името на вече бившия финансов министър, простичко пише: какъвто бюджетен излишък си заработи правителството – негов си е и то може да си го разпределя както реши.
И започва една цифрова еквилибристика, едно натамъняване така, че сметката на хазната да светне в зелено. Публична тайна е, че плюсът се появява някъде в средата на годината, за да може в края й да се разхвърлят щедри шепи на „заслужилите” или „крайно нуждаещите се”.
Въпреки световната пандемия тази година не прави изключение. Държавните сметки са на плюс, а през юли – още повече – с близо 1.7 млрд. лева.
Плюсът нараства с около 100 млн. лв. спрямо месец по-рано или 1.5% от прогнозния БВП за годината. От предварителните данни на Министерството на финансите става ясно, че положителното салдо се дължи на забавяне при изпълнението на разходите.
Заради обявеното извънредно положение през март правителството ревизира очакванията си за държавните финанси, като заложи 2020 г. да завърши с консолидиран дефицит от 3.5 млрд. лв., или 3% от прогнозния БВП. През юли правителството обяви нов пакет от антикризисни мерки за още 1 млрд. лв., но към момента не е ясно дали заради тях ще се наложи следваща актуализация.
Всички държави правят дефицити - ние сме на излишъци. Да се чудиш що за икономически модел е това. Казано по друг начин - всички бели държави помагат на населението и на фирмите си, само нашата - спира всички капиталови разходи и не помага адекватно, коментират анализатори.
По този начин не само че се заделят огромни "джобни" за разпределяне от правителството, но и се избягва, поне засега, нова актуализация на бюджета с всичките там коментари и искания за детайлна информация. Това каза проф. Христина Вучева, бивш финансов министър специално пред „БАНКЕРЪ”.
Тя обясни, че нещата както с формирането на бюджета, така и с неговото изпълнение са докарани до пълна безконтролност. Сметната палата само прави някакъв последващ доклад, който, имам чувството, че никой освен мен не чете, каза Вучева.
Проф. Вучева не се изненада на огромния излишък. От една страна данъчните приходи падат, но от друга с голямата ножица се режат капиталови разходи, каза тя. По последни данни към полугодието са реализирани едва 20-30% от заложените капиталови разходи.
„Мерките на кабинета Борисов са по-скоро за потушаване на протеста, а не за преодоляване на кризата“ – коментира проф. Христина Вучева решението на правителството да разпредели 2 млрд. лева за справяне с кризата.
Според нея правителството не е успяло да ангажира двама-трима икономисти, които досега да обяснят какво фактически става в страната. Което предопределя и налага соловите изявления на премиера и неговите нескопосани обяснения на икономическите решения.
Проф. Вучева изтъкна, че грижата за пострадалия туристически бизнес с намаляването на ДДС не се отразява върху крайния потребител, който плаща услугите на същите цени.
„С намаляването на ДДС никой не решава проблеми на бизнеса, с тази стъпка обикновено се решават проблеми в макроикономически план“ – изтъкна проф. Вучева.
„Мярката за доплащането на пенсионерите е положителна, защото това ще повиши потреблението“ – счита ексминистър Вучева.
„Но липсва погледът на грамотния икономист в мерките на правителството“ – категорична е тя.
Всъщност прословутата гордост на кабинета "Борисов" наречена програмно бюджетиране е просто една куха фасада. "Разбивките по програми за финансиране са написани механично, факт е, че дори и Министерството на финансите отказва да ги приема от министерствата, а те отиват направо в Министерски съвет и парламента, където пак никой не им обръща внимание", обясни Вучева.
В бюджетния излишък или в бъдеща актуализация на бюджета остават дълбоко заровени двата пакета от правителствени мерки за борба с последствията от пандемията. В момента никой не знае какви точно пари се харчат и откъде идват те. Прави впечатление единствено, че пари отиват предимно за социални плащания, а не за подпомагане на бизнеса, което с оглед на протестите в страната е политика на оцеляване, а не на загриженост за развитието на страната.
Бюджет, скроен по нашенски
Капанът с бюджетния излишък не е плод на някакви целеви усилия на правителството. Той е заложен още при гласуването на бюджета. Практиката за изготвяне на бюджета е меко казано доста различна от това, което се прави в другите страни - членки на ЕС.
Европейското изискване за публичност и прозрачност на обсъждането на бъдещия бюджет в България се "спазва" по следния начин. Проектът се внася в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Разглежда се за около два часа в Комисията по бюджета на този съвет. Обсъждането традиционно се ръководи от съответния зам.-министър на финансите, който отговаря за бюджета. Присъстват експерти на двете синдикални организации и на няколкото работодателски сдружения. Обсъждането завършва с протокол, а няколко дни по-късно се насрочва заседание на НСТС. Отделят се около три часа. Съветът се ръководи от зам.-министър-председател. Няма случаи досега някой да е поискал мнение на академичната общност. Каквото и да са казали работодателите и синдикатите, проектът се приема от Министерския съвет без дебати.
Традиционно синдикатите поставят въпроси за минималната работна заплата и за минималния и максималния осигурителен доход. Работодателите се интересуват от данъци и от възраженията на синдикатите по споменатите въпроси.
Няма интерес към нивото и качеството на публичните услуги, към съответните разходи за тях, към тяхната ефективност и организация. Не се е случвало на тристранен съвет някой да се разтревожи от структурата на данъчните приходи например и от произтичащите от това проблеми за хората с ниски доходи. Тези въпроси и свързаното с тях ниво на публичните услуги често се поставят само от високопоставени служители на Европейската комисия.
Участието на обществеността в дебата се постига основно, като се разменят мнения по сутрешните телевизионни блокове - за минути. По-обстойно се разисква по различните сайтове, като се използва информацията от заседанието на тристранния съвет.
В Народното събрание се прави едно обсъждане на проектобюджета на съвместно заседание на Икономическата и на Бюджетната комисия. След това в пленарно заседание законът се приема с гласовете на управляващата партия и на нейните партньори-сателити в управлението.
Каквото и да предлага опозицията, то се отхвърля. И това ако не е железен и добре смазан механизъм, здраве му кажи!
Чичото Кирил Ананиев пое щафетата на излишъка от племенника Влади Горанов, който пък я беше поел от него. Чавдар Цолов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар