Сега сме длъжни да подкрепим нашите деца, да сме до и зад тях в битката им за тяхната, а и нашата България!Приятели - реални и фб такива, всички сме наясно, че е настанало време разделно.
Не за първи път в нашата над 1300-годишна история сме на кръстопът. Преди 30 години с много ентусиазъм, дръзновение, мечти и вяра се втурнахме да градим демокрацията в нашата любима България, защото искахме да станем като тези държави, за които само бяхме чували и чели. Вярата ни, че ще успеем беше огромна и непоколебима. Не жалехме сили.
Какво и как сме свършили, какво не сме направили - това ще го оцени историята след години. Но едно е ясно тук и сега - не сме се справили.
Мъчно ми е да си го призная, но това са фактите - милиони българи заминаха на гурбет, нашите деца учат в чужбина, там създават семейства, гледаме внуците си по скайп, намалели сме с близо 3 милиона за тези тридесет години, стотици училища са закрити, изчезнаха от картата на България и стотици села, нашите родители получават мизерни пенсии за десетилетия работа, детските надбавки не стигат за чифт обувки, останахме без лекари и медицински сестри по понятни причини. И още, и още, и още...
Всички сме наясно с картината. Знаем и защо стана така. Водим непрестижни класации по смъртност и корупция. Не сме предотвратили този резултат от промените, сбъркали сме. Добре. Но, сега сме длъжни да подкрепим нашите деца, да сме до и зад тях в битката им за тяхната, а и нашата България.
Всеки човек има три първостепенни по важност лични темела - личното достойнство, националното достойнство и Родината! В трудните времена в нашата история винаги битката е била за тези три темела. Сега - също.
И трябва този път да я спечелим, защото, както каза Николай Хайтов преди години "Загубим ли България, губим всичко!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар