Есен

Есен

22 септември 2020 г.

България: три примера, които казват всичко

Те отказват да подадат оставка, понеже били най-добри. И незаменими. Управлението им обаче е по-скоро история на провалите...


 

Биха подали оставка, но сърце не им дава. 

Понеже държавата трябва да остане стабилна, а те са отговорни хора и знаят, че без тях всичко би пропаднало. Иначе, както казва премиерът, „ако имаше подготвени хора, с удоволствие бих им оставил да управляват“. Но няма: „искат оставка, ама не знаят какво да се направи". Затова: „Докато другите само говорят, ние работим. Продължаваме да работим, показваме свършеното и не говорим в бъдеще време, а в настояще. Когато нещо е направено хубаво, противниците ни няма какво да кажат“.

И наистина: „хубаво направените“ от тях неща са навсякъде около нас. За да не сме голословни, ето три типични примера, поднесени от новините напоследък.

Едно от най-забележителните постижения

Тези дни приключи над двегодишната сага, станала известна с името Наредба Н-18 и с абревиатурата СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговските обекти). Несъмнено едно от най-забележителните управленски постижения на днешната власт.

Всичко започна от благородната идея търговските обороти да бъдат извадени на светло. За целта властите наредиха на всички фирми да променят софтуера, с който управляват бизнеса си. Съответните изисквания обаче се оказаха объркани, неясни, противоречиви, често пъти излишни и дори неизпълними, а споменатата наредба лека-полека набъбна до няколкостотин страници и десетки приложения. Гигантски хаос, в който никой не бе в състояние да се ориентира. Садистично наказание за 300 000 български фирми.

След многобройни отлагания тези дни стана ясно, че всичко се отменя. Двегодишните титанични усилия, изразходваната огромна обществена енергия и вече вложените от бизнеса стотици милиони отиват на вятъра. Заедно със самата идея за изсветляване на търговските обороти.

Пореден "успех" в електронното управление

Една от сферите, в които властта по дългогодишна традиция жъне неизменни „успехи“, е електронното управление. Вече едва ли някой може да си спомни броя на проектите, нито да изчисли точната сума на профуканите средства (във всеки случай става дума за стотици милиони). А електронното управление в завършения си вид все така се мержелее някъде далеч на хоризонта.

Същото се отнася и до т.нар. електронно правосъдие. Само то е глътнало няколко десетки милиона, но резултатът е все така незабележим. След няколкогодишно ходене по мъките и неколкократно обявяване, прекратяване и подновяване на обществената поръчка тези дни трябваше да приключи проектът за изграждане на основния стълб в структурата на електронното правосъдие - т.нар. Единна информационна система на съдилищата. Оказа се обаче, че създаденият за милиони левове продукт има толкова проблеми, че вместо да улесни работата на съдиите, значително я усложнява. Стигна се и до съдийски протести. В края на краищата ден след като бе внедрена във всички съдилища, системата бе спряна от употреба, за да бъде доработена. Иначе, разбира се, парите са успешно усвоени.

Истината за "печатницата за пари"

След многобройни отлагания тол системата, която трябва да събира пътните такси за тежките превозни средства, най-после заработи от 1 март. Шест месеца по-късно вече е ясно: прословутата „печатница за пари“ (по определението на премиера) става все по-скъпа, като гълта все повече разходи за данъкоплатците, но приходите от нея се оказаха 3-4 пъти по-ниски от очакваното. Което хич не е изненадващо, като се имат предвид съпътстващите я дългогодишни мъки, разправии и неразбории.

Така изпълнението на голямата цел - тол системата да издържа изграждането и поддръжката на пътищата - отново се отлага за неясното бъдеще. От друга страна приходите за онези, на които по съмнително щастливо стечение на обстоятелствата се падна да изпълняват и поддържат системата, продължават да растат.

В това ги бива най-много

Тези три примера не са изключение. Накъдето и да погледнете, ще откриете такива „хубаво направени" неща. Резултат от некомпетентност, некадърност и/или корупция. В това ги бива най-много - да отлагат, бавят, затлачват и провалят всяка реформа, с която се захванат. В това отношение управлението им е история на провалите.

Сигурно е обаче, че каквото и да става, през това време някой е усвоил успешно едни пари...


 Ясен Бояджиев, Дойче Веле

Няма коментари:

Публикуване на коментар