Зима

Зима
Пролет

20 септември 2020 г.

Миролюба Бенатова: Борисов се е капсулирал, не може да понесе да не бъде харесван

"Всички, които са участвали в управлението са били страшно докачливи и обидчиви на обикновени, критични или дори уточняващи въпроси."

 

 

Миролюба Бенатова е дългогодишен журналист. Започва във вестник "168 часа" като криминален репортер, после работи в Би Ти Ви и "Нова телевизия". 

През 2019 година, малко след като "Нова телевизия" беше купена от братя Кирил и Георги Домусчиеви, договорът на Бенатова заедно с този на Генка Шикерова беше прекратен. След като беше принудена да напусне телевизията, стана шофьор на такси. В свой текст по повода, Бенатова обяви, че е "срамно е да те поръчват за поръчкови репортажи. Да ти пишат въпросите и да ти диктуват отговорите". В момента излъчва на живо в своя фейсбук профил, репортер и водещ е в предаването "Алтернативата" по ТВ 1 и се занимава и с други медийни проекти. "Дневник" разговаря с нея за журналистиката, състоянието на медиите и протестите.

- Когато бяхте принудена да напуснете "Нова телевизия", станахте шофьор на такси и тогава написахте, че сте избрала поприще, в което още търсят хора. Сега сте обратно в журналистика, потърсиха ли ви или вие решихте да се върнете?

- Не съм си тръгвала от журналистиката. Експериментирах с друга професия, не на шега, а с цялата метафора, която вложих. Направих това, за да кажа, че нямам проблем да се явявам на поръчка на адрес, имам проблем да изпълнявам поръчки в журналистиката.

Сега се върнах да репортерствам, защото животът ражда събития. Спрях да карам малко преди началото на кризата с коронавируса, защото исках да подготвя едно обучение. После всички станахме репортери, влях се в "диванната армия". И сега протестите, естествено ме върнаха в професията. Явно съм човек за кризи. Сега помагам на колегите в предаването "Алтернативата" по ТВ 1.

- Как ви се струват поръчките в журналистиката за периода, в който не бяхте в професията?

- Проблемът е с нивото и невъзможността да се задават обикновени въпроси. На това съм свидетел, за съжаление, през последните над десет години. Задаването на въпроси на терен се превърна в лошо възпитание, самите ресорни репортери правят забележка на колегата, който е най-активен и задава въпроси. Казват: "Айде, стига толкова, ще го ядосаш". Който и да е "той".

Аз съм в професията вече 26 години, звучи брутално, но в последните 15 от тях наблюдавам, че всички, които са участвали в управлението са били страшно докачливи и обидчиви на обикновени, критични или дори уточняващи въпроси. А репортерът не е отишъл на събитие като на диктовка. Поне не би трябвало. Към днешна дата ми се струва, че репортерите на терен вече са се примирили с участта да бъдат ретранслатори на чужди послания.

- Как може да се промени това?

- Въпрос на подход и на характер. Аз съм започнала в седмичен вестник навремето и са ме учили да бъда критична, че това е ДНК-то на репортерската професия и не ми е хрумвало, че в някакъв момент ще бъде отрицание. Може би и все пак средата е такава. А младите колеги репортери не са насърчавани да бъдат критични. А те нямат самочувствието да налагат своето вътрешно усещане. Не бива да бъдем големи съдници към колегите, защото и много опитни журналисти съвсем съзнателно са предали професията и са се превърнали в умели манипулатори.

- Как властта участва в този процес?

- Не е работа на властта да участва в качеството на журналистиката. Властта прекалява отдавна в подбора на това с кого ще си говори и с кого не. За всеки от нас, чисто човешки погледнато, е разбираемо желанието на участниците във властта да си говорят само с хора, с които си говорят на един език, а не с критици или с такива, които ще им задават въпроси, които не искат да чуят. Професионално трябва да е ясно, че когато един човек е на властова позиция не трябва да допуска да се обгражда само с хора, които ще му кажат и питат това, което иска. Властта тук съвсем нахално, не се прикрива, си избира да си говори единствено с хора, които няма да създадат проблеми. Не знам кой ги учи /представителите на властта- бел. ред/, защо си мислят, че заобикаляйки се само с въздушни възглавници, това им дава бонус в обществен смисъл.

Никой няма интерес от този балон, дори хората, които си го създават.

- Като криминален и разследващ журналист имате поглед върху отношението на премиера Бойко Борисов към медиите. Как се промени то през годините?

- Аз съм отразявала Бойко Борисов, когато той дойде в моя ресор. Бях разследващ журналист и криминален репортер вече десетина години, когато той стана главен секретар. Първият път, когато видях Бойко Борисов публично, всъщност беше на погребението на Тодор Живков, което аз и една колежка отразявахме за в. "168 часа". Интересно, че той тогава отговаряше за това къде да застанат журналистите. И беше много любезен, малко като разпоредителя в ритуалната зала.

Не го казвам с лошо, защото човекът се държеше професионално. Това е първата ми среща с него на терен. След 5-6 години той дойде в МВР и в ресора ми. После излезе от него. Повече не съм отразявала Бойко Борисов в различните му битности, освен че периодично съм правила по-големи интервюта с него. Но не съм го проследила в Министерския съвет и кметството. Голяма част от ресорните журналисти последваха Борисов извън МВР. Изнесоха се от криминалния ресор, последваха го в общината, после в Министерския съвет.

Някои от тези колеги към днешна дата са пиари в различни институции, пресаташета, в посолства в чужбина. Аз не съм претърпяла такава еволюция или метаморфоза. Борисов, в началото беше много неумел, беше плах в комуникацията с журналистите. И вежлив. Но още докато беше в МВР имаше ситуации, в които аз съм му задавала въпроси и той е ставал и си е тръгвал от пресконференция.

Една такава случка беше, когато от МВР бяха обявили, че Златко Баретата и не си спомням още кои други няколко души, са задържани. Златомир Иванов Баретата беше дошъл в Би Ти Ви, за да каже, че не е задържан. Беше казал на охраната: "-Добър ден, аз съм Златомир Иванов, търся Миролюба Бенатова. Идвам, за да кажа, че не съм арестуван." Аз отидох бързо, записахме го, видимо не беше арестуван.

В същия този ден имаше пресконференция в СДВР и логичен е въпросът: защо съобщихте, че Златомир Иванов е задържан, при положение, че не е. Не си спомням какъв беше отговорът, но един или два пъти не ме беше удовлетворило това, което ми бяха казали, и на третия път Борисов стана и си тръгна. Още тогава Борисов показваше, че не е много склонен да чува критики, да влиза в такива диалози, но в този период много малко хора го знаеха. Вече всички в нашата професия - от собственици на медии до последния репортер, знаят колко Борисов е обидчив.

- Криминалният ресор как се промени през годините?

- Криминалният ресор, в който аз не съм от 2013 година, се промени, както и престъпността. Престъпността вече е друга, тя е на "белите якички" и обществените поръчки. Други са нещата, няма нужда от локви кръв. Конкуренти се убиват с прокуратурата и НАП.

- Какво ви прави впечатление, сравнявайки протестите от 2013-та и тези от сега?

- Едно от тъжните неща, които ми правят впечатление, е че има много хора, които бяха на протеста през 2013-та, протестиращи са и сега. Това е изключително обезсърчаващо. Бойко Борисов не си дава сметка кой всъщност почти всяка вечер е на площада. Вероятно, ако си даде сметка, няма да може да го понесе.

В чисто човешки план е разбираема капсулата, в която се е скрил. Но за човек като него, който има такова изключително его, който има патологична необходимост да бъде харесван и дори обичан, да бъде толкова нехаресван, би било смъртоносно, ако си позволи да се свърже с тази реалност. Но това, че има много хора, които са били и тогава, и сега, са едно от много тъжните ми заключения.

- Сравнявайки двата протеста, как ви се струват действията на полицията?

- Полицията от 2 септември 2020 г. е различна от тази, която беше в "нощта на белия автобус" от 24 юли 2013 г. . Това, което е сигурно, е че полицията действа по заповед. Това, което се случи на 2 септември беше отново по заповед - до едно време да се търпи всичко. Което по принцип не е професионално, не е и житейски издържано. Няма логика полицаите да бъдат изложени на такава масирана атака и то целодневно.

Вечерта на 2 септември, аз бях на входа на партийния дом, имаше 15-20 минути, в които младежи, които бяха компактна група, замеряха полицаите с бомбички. Само дето не им ги завираха в каските. Хвърляха ги по краката, отдолу, отпред. Не знам в коя инструкция пише, че е възможно да се случат такива нарушения на обществения ред в рамките на много дълго време и полицията да не взима никакво отношение.

Впоследствие високопоставен представител на МВР ми каза в неофициален разговор, че не можело да ги изолират предварително, защото те нищо не били направили. Попитан защо, когато вече са започнали да правят нещо, не са реагирали, нямаше адекватен отговор. Имаше друг отговор - протестиращите трябваше сами да се изолират от тях. Т.е. МВР седи като наблюдател и очаква граждани с граждани да се саморазправят. Това е много рисковано, защото когато са нажежени страстите, има хора, които не биха хвърлили с ръката си, но адреналинът ги увлича и те няма да възприемат мъжете, които хвърлят бомбички като врагове. Това е предпоставка за саморазправа и побоища. Не е работа на гражданите да се разправят едни с други.

Може би са очаквали да стане по-сериозна провокация. Още при първия път /през юли - бел. ред./, когато имаше бомбички и мятаха червена боя, тогава казах, че целта е да се стигне до сблъсък, който да е кървав. Чия цел - дали на кръгове в управляващото мнозинство, дали МВР прави активно мероприятие, дали определени хора имат такива цели, не знам.

- Как ще се развие протеста?

- Не знам. Аз все пак съм човек, който отразява, а не се опитвам да прогнозирам. Дали ще си постигне целите също не знам. Факт е, че протестът е масов. Това означава, че е плод на огромно разочарование и на наслагване на много неща, дълго време. Предполагам, че няма да отшуми и да стане по-малоброен, въпреки пропагандата, която го обявява за застаряващ и малоброен. А той не е такъв. Дали това обаче е достатъчно, за да се стигне до промяна?! През 2013-та г. не протестът свали правителството на Пламен Орешарски, а ДПС, когато го реши. Не искам да съм лош пророк, но вероятно нещо подобно ще се случи и сега. Но каквото и да стане, който подценява тази гражданска енергия, няма да види добро. Независимо дали скоро или след време.

- Какво е за вас 111- то място по свобода на медиите?

- Опитни хора, чийто глас се чува в обществото и са добри в професията, да нямат възможност да практикуват професията си по достоен начин. Изолирането и маргинализирането на влиятелни гласове в журналистиката, е всъщност това 111-то място. Много е первезно това, което управляващите обичат да твърдят: "Всеки може да каже, това което иска. Има толкова много медии. Защо не си направите един ютюб канал" и т. н.

Много закачливи, приятни предложения валят от всички страни. Но за хора, които са в професията, а и за хората, които предлагат тези идеи, е пределно ясно, че България не е такъв пазар, че влиянието, което един журналист има в национална електронна медия е едно, а неговият личен канал, макар и да е много посещаван, като моя, е друго.

- Кой е най-големият проблем на медийната среда?

- Дългогодишното старание сетивата на публиката да бъдат притъпени, доведе до липса на сетива. Нашето общество поне не дава вид, че припознава свободата на словото като обществена ценност. Хората много лесно и безкритично приемат, когато известни личности изчезват от екрана. И си казват: "Ми, окей, ще дойде някой друг." Това насърчава много т.нар наши душмани. Като се види, че няма всенародни бунтове, когато някой изчезне, те си казват: "Идеално, явно всичко може да си позволим". Оказват се прави.

- Може би самите медии трябва по-усилено да работят да възпитат хората да припознават свободата на словото?

- Това е процес, то е като порастването. Някои хора сега казват, че гражданското общество се събужда. Гражданско общество, с различна степен на осъзнатост, отдавна съществува. Но въпросът е да не се приспива и да не бъде завладявано от "обществен бърнаут". А напротив, да се грижи за своята будност. Както всеки репортер трябва да се грижи постоянно за своята образованост и подобряване на умения, обществото трябва да се грижи за сетивата си.

Разбира се и финансирането на медиите е важно. Нашето предаване "Алтернативата" се прави от доказани имена в професията. Има платформа: алтернативата.бг, на която събираме пари, защото, за да съществува предаването, то трябва да бъде финансирано от зрителите. И тук си пролича друго - българинът не е свикнал да плаща за съдържание. Не го казвам като съдник, аз имам същите навици за потребление на съдържание. А вярвам, че подкрепата е действие, както в личния ни свят, така и в професионалния. Някой приятел като издаде книга, аз отивам и я купувам. Така му показвам, че го подкрепям. Трябва да започнем всички да си променяме навиците, както сме се научили всички да си хвърляме фасовете в кошчетата, може би така един ден ще се научим да се абонираме за съдържание, което четем и гледаме. Но не, за да го поръчваме какво да бъде, а да дадем своя дан, за да може някой да върши работата си професионално.



 Интервю на Лора Филева, Dnevnik.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар