На този ден преди 31 години...
10 ноември 1989 година…
Сякаш беше вчера, а са изминали 31 години от живота ни… Смени се цяло едно поколение и родените тогава отдавна са станали родители… Младите остаряхме, старите отдавна не са сред живите… Времето неумолимо тече и ни смила в своята мелница…
Думата ми е за онази паметна вечер преди 31 години когато на всички в държавата ни стана ясно, че е извършен преврат и Тодор Живков вече няма да е пръв държавен и партиен ръководител. Тъй като без държавен и партиен ръководител не може, то на негово място е курдисан Петър Младенов и е насрочен конгрес на БКП. В общи линии това се случи на 10 ноември 1989 година. Останалите случки се случваха в дните след тази дата, макар че един смешник, пребивавал 5 години в президентството на Република България, разказваше надълго и нашироко как на 10 ноември 1989 година излязъл на протест с плакат от тапети, който собственоръчно си бил направил… Факт е обаче, че на 10 ноември 1989 година никакви протести не е имало… И други се напъват към днешна дата да се изкарат герои, дисиденти, репресирани и пр., а истината е, че всички те твърде добре се облажваха покрай властта и тогава, и сега. Плужеци бяха и такива си останаха…
Та това всъщност се случи на този ден преди 30 години…
Идиотщините започнаха след това…
На повърхността изплува мръсната пяна, която години наред се спотайваше на дъното и се усукваше около властимащите, за да ползва облаги от това си поведение. Излязоха едни, които обявиха времето за свое и заобещаваха на едро след годна-две да сме станали Швейцария на Балканите, ако ги изберем да управляват държавата. Тези мошеници отдавана са политически детронирани, но поразиите, които направиха са непоправими. След това влязохме в историята с монарха-премиер на републиката, за да стигнем днес до ситуацията вече единадесет години пръв държавен и партиен ръководител да е един неграмотен бодигард на Тодор Живков… То вярно, че в Конституцията все още не е записано, че ГЕРБ е единствената партия с ръководни функции, но и това ще стане съвсем скоро, ако не покажем, че сме народ с чест и достойнство. Факт е, че главатарят на ГЕРБавата шайка ни спретна не само проект за нова Конституция, но даже и комисия сформира, която да се занимава с противоконституционни дейности, за да му пази властта.
Какво ми донесе 10 ноември 1989 година в личен план?... Временно опиянение, бързо изтрезняване и погнуса… Опиянение от измамното усещане за промяна, изтрезняване от осъзнаване на факта, че нищо не се е променило в положителна посока, а е станало по-зле и погнуса от поведението на хора, които не се посвениха да използват създалата се ситуация за собствена облага без значение какво се случва с държавата… Това е истината…
Днес – 31 години по-късно – си давам сметка колко много сме виновни ние, които тогава бяхме на по около 30 години, за това, че позволихме на шепа мошеници да съсипят всичко, което бяхме успели да постигнем за 45 години народна власт в България. Дори да не сме скачали като малоумни по площадите, позволихме с мълчанието си да се стигне до разрухата и безвремието, в което животът ни бавно изтича. Позволихме на самозванци без интелект и опит да се доберат до висши държавни постове. Позволихме да се съсипят индустрия, образование, здравеопазване, социална справедливост, правораздаване и пр. Позволихме да ограбят и разпродадат родината ни. Позволихме да прокудят над 2 000 000 наши сънародници. Позволихме да се гаврят с нас нагли и арогантни мутри…
През лятото на тази година надигнахме глас и, като законен суверен, си поискахме държавата обратно. След четири месеца протести и искане на оставките на Борисов и Гешев стана ясно, че наглите и арогантни мутри не разбират от слово. Окопали са се във властта и нямат никакви намерения да се разделят с нея. Мисля, че е време да сменим методите, за да стигнем до целта…
Само с викане „ОСТАВКА!“ нищо няма да постигнем…
Време е не за нов 10 ноември, а за нов 9 септември, за да си върнем България такава, каквато беше преди 31 години – социално справедлива, подредена, правова и просперираща!
10 ноември
Няма коментари:
Публикуване на коментар