На мнозина със сигурност е допаднала мярката, която заместник-председателят на Народното събрание Валери Симеонов предприе спрямо депутата от "Атака" Павел Шопов.
Заради отказа на Шопов да носи предпазна маска в залата, Симеонов повика РЗИ, за да му друсне глоба от 300 лева. Докато траеше разправията през цялото време атакистът се правеше на ни чул, ни видял, сякаш това не се отнасяше до него.
Този епизод от всекидневието на българските народни избраници подсеща за подозирани, но недоказани все още съкровени тайни за тях. Едната, която отдавна се върти като предположение е, че повечето от депутатите са с неизживяно детство, което се отразява на поведението им като възрастни. Това обяснява реакцията на повечето зрители, които със съмнителна наслада проследяват всяко телевизионно пряко включване от Народното събрание, едновременно потривайки ръце в порив да хванат точилката и да я стоварят връз нечий непослушен депутатски гръб.
Този невинен по същността си порив обикновено трае кратко, до началните минути от включването, но с продължаване на прякото предаване много често преминава през няколко етапа, последният от които е неизвестното по света, но твърде разпространено у нас състояние на гневен спор между зрителят и телевизора. В редица проследени в битието ни случаи подобни кризи приключват зле за техниката, поради невъзможност да се постигне в действителност лелеяната мечта на зрителя за среща тет а тет с героите от прякото включване.
Друга тайна, разбира се свързана с утежненията в детството, е че повечето от народните ни избраници се нуждаят от лекарска и най-вече психиатрична помощ. Това бе доказано в случая с Шопов, когато друг депутат се обади от залата с предложението да бъде повикан лекар, който да извади атакистът от ступор. Чуха се още предложение атакистът да бъде изолиран в някой ъгъл, да бъде обграден с полицейска лента, да бъде основно дезинфекциран и прочие.
Впрочем подобни мерки биха били полезни и спрямо повечето народни избраници, независимо дали имат симптоми на COVID-19 или само на лека простуда. Техните обременености от времето преди по някаква случайност да попаднат в Народното събрание оказват своето въздействие по време на четиригодишното им пребиваване там. И се развиват като деформации - леки или тежки, в зависимост от коя парламентарна група са. В резултат на това в края на мандата си всеки от тях няма нищо общо с човекът с бели чорапки и черен тревирен костюм, плахо престъпил прага на парламента, сякаш забравил че преди това всекидневно е прекрачвал прага на родния си дам.
Изолация, дезинфекция, психиатрична и специализиран медицинска помощ са необходими не само на голяма част от народните ни избраници. Подобни мерки са наложителни и спрямо повечето от членовете на правителството. Например прави впечатление тенденцията за категорично късане с реалността при тях. Напоследък това се забеляза при социалната министърка Деница Сачева, която обяснява какви помощи е предвидил кабинета за хората по време на локдауна до 21 декември.
Социалната министърка скъса лентата, обяснявайки че всеки работещ, принуден да излезе в триседмичен неплатен отпуск заради локдауна, щял да получи по 24 лева помощ на ден. Това щяло да стане веднага след крайния срок на ограниченията 21 декември, а безработния имал само една грижа - да подаде документите си за получаване на помощта. И да получи парички за светлите коледни дни от 24 декември нататък...
Ето на това място в изказването на Сачева всеки нормален българин получава лек гърч и започва да се оглежда за пушката на дядо си. Защото знае, че в българската бюрократична машина чудеса за три дни не стават. И коледните празнични дни хич няма да са светли...
Така че изолация, психиатрична помощ, дезинфекция и малко лобут ще са от помощ...
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар