Почти не ми се гледат и четат новини.
Погнусявам се дори от елементарните неща, които се случват на територията. Всеки досег със случващото се у нас, предизвиква у мен погнуса, омерзение и някакво тъпо учудване как изобщо допускаме подобно падение като народ.
Някакви нагли пишлимета събирали дарения за болни деца, за да се веят по света и да си живеят живота. И нагло ни гледат и обясняват, че всичко това е нормално и нищо лошо не са направили. И че съвместяването на собственост във фирма за бързи кредити и благотворителна фондация, от която си прибираш заплата от 80 000, е нещо съвсем в реда на нещата. Направо ни гледаха, все едно ние трябва да се засрамим, че ги подозираме.
Парите, обещани за всички български деца, отиват при тези, които пазят мутрите. Хайде да си отговорим на простичкия въпрос каква е държава, в която децата нямат право на помощ, а парите се дават на полицията... Гнусно, неморално и тъжно. Още по-тъжно, защото малко хора се впечатлиха. Попсуваха, попсуваха тихо и се примириха... отново!
Една мъжка журналиститутка се държа като селски гамен с Президента на държавата, и вместо да бъде изхвърлен като парцал, без право повече да помирише медия, явно е бил потупан по главата от управляващите за мръсната поръчка.
Възрастните хора са унижавани от зелени, пембени и сиви коридори. Младите са карани да висят като мокри чорапи пред магазините. След което дружно стари и млади влизат в градския транспорт г..з до г..з. Ако някой ми каже логиката, може направо член на ГЕРБ да стана! Ама няма такава! Явно упражнението е да се види докъде могат да се гаврят с нас, без съпротивата ни. Май границата е безкрайност...
Тъжно е в България. Оглушително мълчим. Търпим. Дори свикваме. С подигравките. С кражбите и корупцията. С некадърността. С простотията. Свикнахме да сме трето качество.
И най-лошото - свикнахме да мислим, че нищо не зависи от нас.
А всъщност решението е едно - НАПРЕД, парии презрени...
Няма коментари:
Публикуване на коментар