Фалцетът при басово говорещите тирани се проявява при начална загуба на властта.
Когато още не можеш да повярваш, че си тръгваш, гласните ти струни изневеряват и вместо страховитото празно буботене излиза тънък, неуверен гласец.
Това се случва с показната заповед за едва ли не насилствена публична ваксинация на Мангъров. Това ще налее още толкова милиони съмнения в един прост медицински акт. Това е нещо, което излиза от разбора и смисъла. Това е акт, който затвърждава недоверието и съпротивата срещу властта, дори когато тя е загрижена за човека.
Да наредиш някой “публично” да бъде ваксиниран съдържа в себе си насилие, не просто вербално насилие. Съдържа публична екзекуция и отрицание, че ваксината е доброволна. Съдържа старата циганска легенда, че не бива да се ваксинираме, защото ще ни стерилизират. Такъв акт и думи са безумни и излишни в днешния момент.
Нацията не страда от теория на конспирацията или от местна тъпота - хората просто нямат никакво доверие на държавата си. Никакво.
Заради образа й, който всеки ден нарежда и отменя безумия, заради просташкия изговор на представителния персонаж, на който изговор в началото се радвахме, заради театъра на “инспекции” и фюрерстването зад волана на автомобил платен от данъци, в който някой се чувства като фараон.
Проблемът не е в самодържеца обаче. Проблемът е в клякащата клакьорска пасмина покрай него. Затова Мангъров е герой в очите на хората. Защото не кляка и говори различни неща. В което се състои и самата идея на демокрация, доколкото ни е останала.
Мангъров не трябва да се ваксинира по заповед. Защото това ще предизвика реакция от хората. Досетете се каква. Просто когато една власт е безумна, хората започват да я лъжат.
Насилствената, че и публична ваксинация е екзекуция на нормалността. Мрачен епизод, който след секунди ще бъде отречен от автора си.
Той се шегуваше, народе, нали?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар