Безспорно едно от знаковите събития на 2020 г. бяха спонтанно избухналите протести, които изкараха на улицата хиляди хора не само в столицата, но и в други градове из страната. Чашата на прословутото българско търпение преля, а най-важният фактор за това бяха младите хора.
След четиримесечни антиправителствени демонстрации срещу корумпираното управление на Бойко Борисов и неговия най-сигурен чадър – главния прокурор Иван Гешев, най-важните въпроси, на които трябва да си отговорим, са: Какво постигнаха и не постигнаха протестите?
Определено не постигнаха основните си цели – подаване на оставки от Бойко Борисов, неговото правителство и Иван Гешев, разпускане на парламента и провеждането на предсрочни честни избори. От друга страна обаче това, че властващите не се оттеглиха, им донесе повече негативи. Запъването на Борисов и обкръжението му направи практически невъзможно запазването на сегашния модел на управление.
Всъщност мирен протест по принцип не може да свали правителство в политическа система като нашата. В демократичните държави управляващите разбират, че са изгубили доверието на обществото и по цивилизован начин сами си тръгват. В държава като България - с недоразвита или фасадна демокрация, това няма как да стане. От ГЕРБ като зомбирани повтаряха, че са легитимно избрани на свободни избори и няма как да си тръгнат, защото щели да предадат избирателите си. Дали обаче за малко повече от три години част от тези избиратели не са се разочаровали от избора си? А и Бойко Борисов беше толкова уплашен, че този път инстинктът за политическо оцеляване му изневери и не можа да схване, че колкото по-бързо си тръгне, толкова повече ще спечели.
Известна роля в протеста изигра и президентът. Той не беше негов катализатор или вдъхновител, но даде морална подкрепа на хората на площада. Само че ГЕРБ го възприеха едва ли не като узурпатор на полагащата им се по право власт и това също стана причина да се заинатят – да не излезе, че той ги е победил.
Направен беше опит за по-действено обществено протестно действие, но гражданското общество у нас отдавна е омаломощено и обезверено. Ако не се бяха върнали от чужбина младите заради пандемията, можеше изобщо да няма протести и безобразия щяха да продължат да си минават необезпокоявани. В момента, в който младите хора се дръпнаха, на площада стана както винаги. Появиха се политически и всякакви други парцели. Опозиционно настроените политически формации отново показаха своята незрялост. Дребните сметки и идейният педантизъм не позволяват на лидерите да прозрат голямата цел и затова няма и да я постигнат. Нито гражданското общество, нито протестиращите, нито партиите у нас се учат от грешките си.
И сегашният протест, както онзи през 2013-та,не можа да излъчи лидери, водачи, обединяващи фигури. В България политик и партиец са се превърнали в мръсни думи.
Много хора, особено младите, ужасно се страхуват да не ги заподозрат, че се занимават с политика или имат политически пристрастия. А свалянето на една власт и смяната на управленски модел е политическо действие, няма как да мине без политици и партии. От друга страна, самите политици се страхуваха да не бъдат обвинени, че са яхнали мирния граждански протест и се опитваха да стоят на страни. Горкото „Отровно трио“ (скулпторът проф. Велислав Минеков, адвокат Николай Хаджигенов и пиар експертът Арман Бабикян) по неволя изигра ролята на обединителен център на по-умерените, но нямаше как да събере крайностите.
Остава впечатлението, че на опозиционните лидери им е по-комфортно в битността на опозиция. Нямат достатъчно смелост, самочувствие, подготвеност или нещо друго не им достига. Не се намериха и млади, интелигентни, образовани хора, готови да се изцапат, влизайки в българската политика. Е как тогава от там да бъдат изгонени динозаврите, с тяхната отчайваща посредственост и меркантилност?
И все пак, благодарение на протестите, сегашната власт и моделът й на управление бяха напълно делегитимирани. Стигна се не само до драстичен спад в страната на подкрепата към управляващите, но и до преодоляване на бариерата на страха, особено в по-малките населени места. Сега остава само да разберем дали това е необратимо или е било „пиянството на един народ“ само за лятото.
Именно вследствие на няколкомесечните протести порочните практики на българските управници бяха осъдени и от авторитетни европейски и световни институции и медии. Даже евро-атлантическите партньори, които досега игнорираха или омаловажаваха недопустимите им действия, бяха принудени да предприемат някакви мерки. Във всеки случай беше зачеркнат дебело един от основните пропагандни аргументи на властта („Европа ни подкрепя и цени”).
Песимистичният поглед върху антиправителствените протести 2020 е, че те по-скоро се провалиха. Не бяха постигнати основните им цели. Протестиращите, а и цялото общество, бяха излъгани с конституционното недоносче и приказите за ВНС. Нямаше предсрочни парламентарни избори и служебно правителство. Пак ГЕРБ ще прави изборите. Индикациите за максимални затруднения на гласоподавателите, манипулации и т. н. вече са налице. Оставайки на власт, управляващите отново могат да си разиграват коня, както си искат.
Оптимистите обаче са убедени, че който и да поеме управлението на страната занапред, все ще си е извлякъл някакви поуки от лятото на белязана от заразата 2020 година.
Елизабет Дафинова, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар