Равносметката за 2020 г. на доц. Петър Чолаков от Института по философия и социология на БАН пред Dnevnik.bg.
- Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?
- По-скоро се сбъднаха. Направих справка: в прогнозата си за "Дневник" за 2020 казвам, че през 2020 "ще видим още от същото"; тогава пояснявам, че е нормално опозиционното говорене "да се изостри преди изборната 2021", но управляващите показаха през 2019 г., че протестите "особено не ги притесняват" и след като тогава прескочиха трапа, не съм сигурен, че нещо може "да ги извади от равновесие".
Оказах се прав. Да, летните протести през 2020 г. бяха впечатляващи, заредени с много енергия. За момент допуснах, че събитията могат да ме опровергаят. Очаквах оставки. Но въпреки акцията на Христо Иванов пред летния сарай на Доган, въпреки политически мотивирания незаконен "щурм" на президентството, извършен от прокуратурата, който предизвика възмущението на много хора, Борисов остана премиер, Гешев - главен прокурор, а парламентът си действа постарому. Парламентарните избори ще са редовни, най-вероятно в края на март 2021.
Изненадата не дойде от сферата на политиката. Но пандемията Ковид-19, която ни хвана със свален гард, има ясни политически измерения и последици.
- Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?
- Независимо от казаното по-горе имаха смисъл. Те постигнаха обединението на много различни - политически - хора около необходимостта да бъде демонтиран моделът "ГЕРБ-ДПС". Беше поставен въпросът за държавната охрана на Доган и Пеевски и тя бе свалена. Дали обаче тези господа посърнаха, обедняха, отслабнаха, загубиха власт, политически ресурси, позиции в резултат на протестите? Не.
Да се върна на позитивното. В медиите в целия свят се заговори за корупцията в България; това усили сериозно натиска върху Борисов; имаше и емблематична резолюция на Европейския парламент. Но трябва да е ясно: не от чужбина ще дойде кавалерията, която да избави тези, които не харесват ГЕРБ, от неговото управление. Това си е наша, българска задача.
Изглежда, най-дискредитиращи лично за Борисов бяха снимките с кюлчетата, пачките евро и пистолета. Най-тежкият удар върху премиера като че ли дойде не от демократичния протест пред сградата на правителството, а от снимков и аудиоматериал, събран по всички правила на политическия шантаж. Случи се нещо като "мутра мутра избива".
Както не пропуснаха да отбележат някои: в края на тази шеметна година Борисов съвсем се запусна, бялата му риза вече се пръска по шевовете, появи се на официална среща с липсващо копче на единия ръкав. Като че ли загуби воля за власт, за битка. Може да ви изненадам, но не изпитвам нито задоволство, нито "удовлетворение" от това да видя Борисов в такава форма... Да не бързаме освен това със заключенията: това, което изглежда като пристъп на малодушие, може да е само временно явление.
Ще повторя, протестът имаше 3 основни цели: оставка на правителството, на главния прокурор и предсрочни избори. Те не бяха постигнати. Въпреки че между 60-70% от пълнолетните българи подкрепяха протестите. Това според вас дава ли основание за оптимизъм? Моят отговор - за пореден път инертността и статуквото удържаха победа.
- Как оценявате поведението на президента през изминалата година?
- Президентът се утвърди като титуляр на една от малкото висши институции, които настояват за спазването на конституцията и законите в страната. Около президентската институция се обединиха хора от различни части на политическия спектър. Президентът Радев, който е пришелец в политиката, доказа лидерските си качества в нея. Това му дава добри позиции (в случай че реши) да се пребори за втори мандат.
- Коя е думата на 2020 според Вас?
- Могат да се посочат няколко: "Ковид" (това е в глобален план, разбира се); у нас: "пунта Мара", "Мата Хари", "ПКП"... Аз по-скоро бих предложил друго, може би заглавие на картина, която обобщава 2020. Например: "голата маха от Банкя" или пък "грешният премиер с големите пачки".
Няма коментари:
Публикуване на коментар