Неясно как изведнъж повярвахме, че главният прокурор (независимо дали се казва Иван Гешев - но май още повече) трябва и може да бъде контролиран и разследван за евентуални нарушения.
Толкова приказки се изприказваха, че това ще се случи, толкова сънища на Венецианската комисия, нашенски правосъдни експерти и прокурори как дават разпоредби на Главния се оказаха несънувани, а идеята само зацапа чаршафите на извънсистемните играчи в среднощните им мокри блянове.
И всуе.
От 1989 г. досега постепенно стигнахме дотам, че Обвинител № 1 се превърна в абсолютен монарх. Какъвто за първи път в Европа се оказал Хенри VIII - крал, отхвърлил папската власт, обявил себе си за върховен църковен вожд и приел първия закон за унаследяване на трона от първородната рожба.
Разликата между този владетел и абсолютният господар на господарите на досъдебното производство у нас е, че крал Хенри VIII все пак е част от Реформацията, случила се през XV в. в Европа и дала - според повечето изследователи - тласък на Ренесанса и културното възраждане на континента.
Въобще Гешев е по-недоказан реформатор, отколкото Хенри VIII, който искал да вкара любовницата си в кралската спалня и да я направи своя съпруга, загърбвайки брака си с благословената от папа Климент Катерина Арагонска. Но меракът на английския крал все пак е довел до откъсването на Англия от Ватикана и установяване на самостоятелна английска църква. И разбира се - до абсолютна власт на краля, който определил себе си за наместник на Бог и абсолютен монарх.
Разликата между Обвинител №1 Гешев и този крал на Англия е, че в подкрепа на Хенри се изявили редица "сиви кардинали", които разкопавали усърдно почвата за появата и израстването на абсолютната монархия, защото ненавиждали корупцията в Светата църква.
А у нас това става благодарение на тъмносив задкулисен кръг, чиято цветова отсенка се дължи на факта, че там влизат висши представители на управляващата коалиция, плюс псевдоопозицията от ДПС и елементи от гръмко обявяваща се, но недоказана по категоричен начин, опозиция от БСП.
Такава конфигурация, осигуряваща властта на Главния, по правило изключва появата на хуманисти от сорта на Томас Мор, който по времето на Хенри VIII описва в своята "Утопия" въображаемия остров на съвършената социална, политическа и правна система. За беда.
Тъй че, в условията на такава реалност, съвсем в реда на нещата е решението на т.нар. Правителство на съдебната власт у нас - Висшият съдебен съвет, който на своя пленум отхвърли идеята за какъвто и да е контрол над Главния. ВСС отхвърли проекта на Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който цели създаване на нова фигура на прокурор, който да разследва действията на главния прокурор.
ВСС очевидно поддържа статуквото, в което Главният е недосегаем за всички, дори и за обвинители от подчинената му прокуратура. Какво да говорим за някаква си Венецианска комисия? Въпреки че Венеция в исторически план е сред центровете на Ренесанса?!
Нашата Реформация отсъжда, че над Главния е само Бог. И може би онзи, който са го галили повече папи по главата. Разбира се, по повеля на тъмносивото задкулисие.
Никаква прилика с Хенри VIII, обаче...
Румен Савов, Paragraph22.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар