Ако бъде отлята монета, символ на родната ни действителност, от едната ѝ страна трябва да е розата, а от другата - боклукът.
Това сме ние сега - на лице с роза, наопаки - с боклук.
Боклукът в река Искър е най-точната и жалка картинка на времето, в което пребиваваме.
Боклуци по улиците, в деретата, в реките, в морето.
Боклуци във въздуха, в облаците и в небето.
Боклуци до дъното на Земята.
Боклуци по канцеларии, кабинети, резиденции.
Боклуци с пагони, с корони, с фракове и папионки.
Боклуци с байряци и знамена.
Боклуци в очите и в душите ни.
Фини прахови частици и отрови навсякъде.
Поговорката "вода гази - жаден ходи" днес звучи така: "Вода го дави, боклуци го морят."
И така до края на света и до края на светлото ни бъдеще.
Или докато грабнем лопатите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар