Баба Марта

Баба Марта

16 януари 2021 г.

Титаномахия или wannabe. Българската битка

„Младшите“ не искат да са пудели, коалиционна гарнитура, машинки за гласуване – не искат трохи, искат парче от тортата...

 

 

„Векът е разглобен. О, дял проклет: да си роден, за да го слагаш в ред!“ 

Из „Хамлет“ на У. Шекспир, превод Валери Петров

Какво е „титаномахия“? Древногръцки истории за „младши“ богове, които въстават срещу Старшия, синовете убиват Бащата, за да имат свой пантеон. Понякога се налага протагонистът да е скрит за известно време, като Зевс на Крит, докато достигне зрелостта да се бие. Каквото е на небето, това и на земята – развитието, както пише и другарят Ленин, е „борба“ на противоположностите. Така през 1989-та висшата „млада“ партийна номенклатура в България помете „старата“, която не се сещаше да се оттегли доброволно – преразпредели натрупаните през социализма публични фондове и сметки в чужбина и даде старт на Прехода с промяната на собствеността. Да, и нова Конституция, президент и опозиция.

Трийсетина години оттогава и отново започва битка на „младшите“ срещу „старшите“ богове. Силите се групират – срещу ГЕРБ, срещу БСП, срещу ДПС… Всяка от тези системни партии успя да си създаде и достатъчно силни врагове – и сред своите, и сред чуждите. А „младшите“ не искат да са пудели, коалиционна гарнитура, машинки за гласуване – не искат трохи, искат парче от тортата. 

ДПС – надолу по склона

„Сега ни предстоят най-важните избори от 1989-та насам, от тях зависи дали и за колко време ще се справим с кризата, създадена от ГЕРБ“, заяви тази седмица лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ при откриването на последната пленарна сесия на 44-тия парламент. Карадайъ прави същото като други „стари муцуни“ – промяната идва и ДПС се опитва да се пребазира в нов лагер. Едва ли ще се получи, от години партията на Доган е в упадък, губи гласове – тоест кметове, депутати и едно място на последните евроизбори.

На парламентарните избори напролет ще изгубят още – срещу тях ще излезе гражданско движение, организирано от бившия земеделски министър Мехмед Дикме, обединяващо всички отцепници от ДПС. Там е Гюнер Тахир, първият излязъл срещу ДПС още по времето на Костов; там са бившият лидер Лютви Местан, бившата „дясна ръка“ на Доган – Касим Дал, и каквото е останало от създадените от тях партии. Макар да не ѝ се възлагат големи надежди, формацията ще ерозира допълнително подкрепата за Движението, което няма да запази сегашното си трето място в парламента. В мотивите на всеки от тези бивши високопоставени депесари да излязат насреща на Сараите има нещо много лично срещу Доган и неговия маниер на управление – и обединението им вече ги прави опасни.

Стереотипът от Прехода за „ДПС – гарант на етническия мир“ вече не е работеща мантра. За българските партии Движението е токсичен съюзник. А за българските турци ДПС не е единственият посредник между тях и властта във всичките ѝ институционални форми, както беше в края на миналия век. Да, ще държат изолираните помашки общности и други райони, където са овладели местната власт, а това значи и лостовете за подкрепа или удари по регионалния бизнес. Но упадъкът е необратим.

Жизненоважният за ДПС въпрос е дали „дълбоката държава“ ще се запази – тоест дали и следващото управление ще е в колаборация с кръга Пеевски–Доган. Така че от коалицията, която ще се сплави след парламентарните избори, и от нейните заявени недвусмислено програмни цели ще разберем дали предстои реална промяна, или само подмяна на съюзниците на Сараите. 

БСП – камъните падат

За председателката на БСП Корнелия Нинова парламентарните избори са шанс най-сетне да вкара БСП във властта след повече от десетилетие извън нея. (Правителството на Орешарски и неговата година управление не ги броим.) Така хем ще утвърди правилността на водената от нея политика, хем и лидерската си роля – в нея е от пролетта на 2016 г., потвърдена и с преизбирането ѝ на първите преки избори за председател на БСП.

Със сигурност може да ѝ се вярва, че няма да коалира социалистите с ГЕРБ. Не само защото заяви тази седмица, че „голяма коалиция между БСП и ГЕРБ е невъзможна по морални, идеологически и политически различия“. Тя последователно се освободи от тези членове на ръководството на социалистите, които биха били мост за такава коалиция. Милионерът и почетен консул на Русия в Пловдив Георги Гергов, чиито дупки ГЕРБ позлатиха с парите на данъкоплатците, е само един от тях.

Известно е също, че Нинова не е сред агитката на Делян Пеевски в БСП, макар тази конфронтация да не е така видима. По странно съвпадение социалисти, колабориращи се с Пеевски, са и сред поддръжниците на съвместно управление с ГЕРБ и Борисов – Кирил Добрев например, както и някои от управлявалите в правителството на тройната коалиция.

Изваждането на довчерашни силни от ръководството на БСП конфронтира сериозно Корнелия Нинова с другари с позиции, пари и влияние. Обвиниха я в авторитаризъм, а сред обвинителите се оказа и кметът на Перник Станислав Владимиров, който се обърна на 180 градуса спрямо депутатските си позиции, наричайки я „агресивна, първосигнална и злобна жена“. Изглежда, че някои жестове на управляващите към община Перник са резултирали в поведението на кмета. Бойко Борисов има успеваемост в прикоткване на политически формации или техни членове – мнозина са яли неговите филии с мас.

Освен че от ГЕРБ се опитват да отслабят основния си съперник на изборите (вечния втори от 2009-та насам), БСП е атакувана и от „люспите“, произлезли от нея. Последната е Българската прогресивна линия – „нов ляв политически проект“ на напусналия БСП депутат Красимир Янков. Тръгналите си след президента Георги Първанов социалисти създадоха АБВ, бившата соцдепутатка Мая Манолова също търси гласове отляво с платформата „Изправи се.БГ“ и „Движение 21“ на Татяна Дончева. За разлика от отцепниците от ДПС обаче, шансовете за обединение между всички тях не са големи. Въпреки това ще смъкнат гласове от левицата, която избягва да се коалира с тях.

Какво от това, че се е мобилизирало твърдото ядро – само то ѝ остана на БСП. Факт е, че през изминалите години социалистите не произведоха послания и политики, способни да разширят обхвата ѝ извън консервативния, проруски и до голяма степен антиевропейски настроен електорат. БСП не успя и със силна младежка организация, която да привнесе модерност и прогресистко мислене на „Позитано“ 20, въпреки че в Националния съвет присъстват доста млади лица.

Но сега в БСП вече ги няма бившия председател на партията и настоящ лидер на европейските социалисти Сергей Станишев, министри от кабинета на тройната коалиция като Михаил Миков и Ангел Найденов, а също и Димитър Дъбов, Валери Жаблянов, Атанас Мерджанов и др. Така Нинова си отвори диверсии в тила. Никой лидер на БСП преди нея не си е позволявал такива чистки. Отговорът на въпроса „Къде ще е БСП след изборите“ за Нинова ще е потвърждение или отхвърляне на правилността на политиката ѝ. На последните евроизбори социалистите увеличиха евродепутатите си от четирима на петима. Сега обаче предстоят парламентарни…

ГЕРБ – чао, партокрация

От известно време гражданството бива облъчвано как следващият парламент ще е преходен поради твърде много партии и невъзможност да се състави правителство. Е, и? В наплашеното от пандемия, смърт и изолация общество опасенията от политическа несигурност подклаждат нови страхове – но и желание да се избере познатото (зло). Съществува и вариантът да се върви към ситуация, в която президентът да назначи служебно правителство, а то от своя страна да освети някои грехове на настоящите управляващи. Така след преходния парламент отвратените граждани биха могли да гласуват… по-консолидирано. Теории, разбира се.

Със самодоволното презрение на ГЕРБ към останалите политически сили обаче е свършено. За първи път най-голямата и неизменно първа на избори партия в България от 2009-та насам е застрашена от два политически проекта, които ще изпомпат точно от нейния електорат – „Републиканци за България“ и „Има такъв народ“. Дали ще им стигне, за да прескочат 4-процентовата бариера? На партията на Слави Трифонов със сигурност, защото ползва и други притоци, а за формацията на Цветан Цветанов зависи колко от герберите ще търсят нов (познат) пристан. А това пък зависи от случващото се до 4 април.

Широко коалиционно правителство без ГЕРБ би означавало пропукване на партокрацията, старт за смяна на партийната бюрокрация. България има нужда да се обезпаразити от „калинките“, стига да са налице политическа воля и готовност за спазване на критериите за назначения в държавната администрация и в държавните дружества. Стига също така следващото управление да не наложи с познато безочие свои некадърници, чиято най-голяма компетенция е лоялност към назначилите ги.
„Гишета“ срещу нова икономика

В действителност обаче най-големите противници на ГЕРБ не са опозиционните партии. Най-големите противници са икономически независимите, заетите в новата дигитална икономика, представителите на свободните професии, на малкия и средния бизнес – всички онези извън армията на държавните служители, местните власти и заетите във фирмите, които редовно папкат обществени поръчки. Предизвикателството е тези хора, които искат да живеят в модерна европейска държава с електронни услуги, свободни от диктатурата на „гишетата“ и корупцията, да бъдат спечелени за гласуване. Титаничната битка е тази – между хората на новата икономика и обвързаните със старата икономика и старите правила на играта.

Системните български партии, които не могат да предложат нищо по същество на първите, а дори и да го направят, не знаят как да го реализират, са в процес на полуразпад. Затова е химера внушението, че когато Борисов бъде изваден от властта, ще се възцари Новата държавност на земята българска. За целта, освен изваждане на Борисов и политици от Прехода, е необходимо прибавяне на нови лидери. В състояние ли са новите кандидати за управление на държавата да предложат такива?

Пандемията от COVID-19 катализира тези процеси, прокарвайки разделителни линии между старата и новата икономика. Заради близките социални контакти в предприятия, заведения, хотели, цехове старата икономика понася щети, а хората губят работа. В технологичния свят нещата стоят значително по-добре. Въпрос на време е промените да намерят и политически израз – по-бавно или по-бързо, в зависимост от степента на развитие на съответните държави.

Покрай тези неизбежни трусове винаги гледат да се закачат и стари муцуни, които съзират възможност за персонален политически рестарт. Тези хамелеони нищо ново не са научили, нищо старо не са забравили, просто са в нова опаковка – като Мая Манолова.

Има обаче едно сигурно лепило за управленски коалиции – нарича се европейски средства за усвояване, които този път ще са огромни. Както обяви и самата Европейска комисия – „дългосрочният план, съчетан с NextGenerationEU, ще бъде най-големият пакет от стимули, финансиран някога от бюджета на ЕС. С общо 1,8 трилиона евро ще бъде подпомогнато възстановяването на Европа след COVID-19. Това ще бъде една по-екологична, по-цифрова и по-устойчива Европа“. Само по пакета NextGenerationEU за България са предвидени 7,7 млрд. евро, при това безвъзмездни средства. Общо договорената за страната сума е 29 млрд. евро до 2027 г., близо два пъти повече от средствата за сегашния период 2014–2020 г.

Европейските милиони се оказаха добра спойка за тройната коалиция. Но ние не искаме отново такава, нали?

„Битката между боговете и титаните“ на Йоахим Ютевал (1566–1638)

 
Емилия Милчева, Toest.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар