Протестът даже не може да формулира своите претенции към властта. Така не се правят нито революции, нито дворцови преврати...
Опитите да се интерпретират съботните протести на 23 януари, като удар върху системата и формиране на мащабен, силово-граждански протест, прекалено надцениха значимостта на събитието и неговите последствия за властта и обществото.
В масата от протестиращи няма и помен от някакви искания на хората за свободата на Навални и на политическите затворници. Това са фантазии и неадекватна оценка на реалността.
Авангардът на протеста и масата от протестиращи са носители на съвършено различни политически култури и по тази причина протестите нямат никакъв правозащитен характер. На хората им кипна от нещо съвсем различно и поради липсата на други канали за обратна връзка с властта, те изляха това, което отдавна носеха в душите си. В основата на агресивността на протестите лежи съвпадението на няколко мотивации: кризата, цените, умората, неопределеността, задълбочаващият се стрес.
И не на последно място, силната лумпенизация на населението, започнала още през 1991 г. и продължаваща и в наше време, независимо от това, дали има подем в икономиката или има спад. При това, лумпенизирани са всички съсловия, от аристократите до дегенератите. А за тази 25-годишна лумпенизация работи цялата наша медийно-информационно и образователна система. Обществото деградира заедно с елита, а контраелит не се появи. За такъв все още няма достатъчно причини.
Няма нито войни, нито революции. Битието е еднообразно, всичко е стабилно и предсказуемо, всичко е под контрол. Младежта винаги е настроена протестно, при това глупаво, спонтанно и неосъзнато. По наше време в Москва ние също се стичахме на такива митинги. Тогава улицата също беше пълна с подобни пъпчиви психопати и любопитни чиновници, а тълпата бе манипулирана от провокатори, които милицията арестуваше. И тогава всички крещяха „фа-шис-ти“ и „по-зор“! Това беше 1987 г. Оттогава нищо не се е променило. А колко народ си съсипа зимните палта, като ги капеше с парафин от свещите на процесията по погребението на Сахаров! Вървяха през нощта, в студа по улица "Чайковски", впечатлявайки се от новите усещания. Двадесет години след това обаче злобно псуваха себе си.
Но какво да се прави! Всяко ново поколение младежи има право на своя глупост.
Благодарим на другаря Елцин за щастливото ни детство. Никакви „демократични съюзи“ с Новодворская (Валерия Новодворская учредител на организацията „Демократичен съюз“) и семейство Сахарови с Елена Бонер не успяха да разбият КПСС. Комунистическата партия я разбиха самите комунисти. Навални, това е Новодворская заедно със Сахарови в наши дни. И той ще свърши по същия начин, както и те. А Юлия (съпругата на Навални), както стана и с Бонер, ще доживее дните си в САЩ, но пенсията си там трябва да я заслужи и тя се старае.
Какво възмущаваше младежта от онези времена? Дявол знае, вече никой не помни нищо. Вероятно също някакви глупости. Сигурно нещо от сорта на привилегиите на номенклатурата и на старците в Политбюро. След това, когато страната се разпадна, вече не ни беше до това. Днешните младоци не помнят и не знаят това, а възрастните така са заети със себе си, че отдавна са забравили собствените си глупости. Сегашният протест няма ясно осъзнати искания и конкретна програма. Той няма организация и лидери, способни да формулират такива искания. Лидерите на протеста даже не се стремят към властта. Тяхната цел е провокация, която да разчисти пътя на тези, за които страната все още въобще не се досеща.
Те ще излязат на светло тогава, когато решат, че Навални е изпълнил задачата си, а степента на готовност за разкол на елита е достатъчна. Протестната маса е нееднородна по всички социални параметри. Тя иска различни неща и няма механизъм, който да съгласува нейните искания, за да протестират, като единен фронт, с единни лидери. Протестът даже не може да формулира своите претенции към властта. Така не се правят нито революции, нито дворцови преврати. Но така се провежда „разузнаване с бой“ и се сондира „готовността за сеитба“ на почвата. Така се създава димна завеса от слухове, че властта е слаба, че може да се излезе от нелегалност и да се започне набиране на сили за щурм. Привържениците на властта трябва да се уплашат, а противниците ѝ да се насърчат. Обществото и властта трябва да повярват, че против тях е излязла огромна сила и да се предадат. Ако не всички, то поне мнозинството от тях. Разчита се на това, че много от плъховете ще напуснат кораба преждевременно и ще заразят с паниката си и останалите. Но ако нажежаването на уличните емоции не доведе до падане на властта, а то няма как да доведе чисто технически, така с времето всичко ще започне да замира и протестът ще се спихне.
Новият цикъл от протести ще изисква продължителна подготовка, но проблемът е в това, че мобилизационният потенциал на Навални вече е изчерпан. Измислянето на нови шокиращи истории за публиката става сложно. Макар че това не означава, че ще престанат да дестабилизират страната. По-скоро ще преминат към други технологии. Нови приоритети ще станат регионалните конфликти. С тяхна помощ ще се постараят да направят това, което не се удаде на Навални, а именно, да успее да провокира конфликт в елитите. Ако това им се получи, с работата ще се заемат представители от съвсем друга, тежка категория.
Александър Халдей, regnum.ru, превод от руски: Никола Стефанов, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар