Заради националното ни самочувствие май не е зле да отпаднем от някои класации, най-вече от тази, която измерва индекса на щастието по света.
Едно лайфстайл-списание ни уверява, че според проучване, проведено в Испания, нивото на заплатата не е толкова важно за щастието, колкото ефективният работен график и положителната работна атмосфера. Но пък максималното благополучие било възможно, ако към тези два фактора добавим и годишна заплата в порядъка на 50-60 000 евро.
В този смисъл наистина няма какво да правим в подобни класации. Даже и при последните предложения на синдикатите, граничещи с утопията, през 2025 г. минимaлнaтa рaбoтнa зaплaтa в България дa дocтигнe 1230 лeвa, a cрeднaтa - 2460 лeвa.
Впрочем синдикалните напъни след четири години да постигнем 67% oт cрeднoeврoпeйcкитe нивa нa БВП нa глaвa от населението до голяма степен накърняват нашето достойнството - оказва се, че след близо 35 години преход, 14 години членство в ЕС и не знам колко си години със същите тези синдикати, не сме постигнали кой знае какъв напредък. Като изключим, разбира се, класирането ни сред първенците при отчитането на корупционния индекс...
От друга страна, усещането за качеството на живота у нас не е еднозначно. Например шуменското село Енево се е сдобило за последните 40 години с едва три асфалтирани улици. Преди две години е била асфалтирана само една, дълга 650 метра, която в процентно отношение представлява едва 5 на сто от всички улици в селото. Жителите на Енево обаче са щастливи по своему. Те имат активна фейсбук-страница, която бъка от снимки, впечатления, идеи, разнообразни предложения на еневчани, които издават един богат обществен живот. Като се започне от честитките за празниците, мине се през видеата от участията на читалищните фолклорни групи по събори, надигравания и надпявания и се стигне до затрогващите признания, че Енево е най-прекрасното място на света...
Как да си обясним този факт? Разковничето може би е в това, че Енево е далеч от асфалтираните магистрали и фукните и политическата шумотевица, която се вдига по тях. Далеч е от лъжите на политиците и близо до корените. Там, където чувството за общност и съпричастност е по-важно от асфалта и всякакви класации...
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар