Сами по себе си калинките не са основния проблем.
Те са симптом на две ужасяващо деструктивни болести за всяко модерно общество – кратката памет и безкритичността. Болести, които дават плодотворна почва за развитие на редица несъвършенства и пороци в политическата ни система. Калинката е един от тези пороци – далеч не най-ужасяващия, но определено един от най-емблематичните през последните години.
Кратката памет и безкритичното поведение на обществото дава път на хора, които къде с добри ораторски умения, къде с правилното си позициониране в определен момент, къде с други специфични физиологични дадености да осъществяват, добре платено от същото това общество, бурно кариерно развитие. Явлението калинка е една своеобразна кулминация от разложената образователна система, нарасналото чувство за безнаказаност на политическия елит и разбира се спецификите на политическата ни култура.
Не можем да се сърдим на калинките, че са такива, също както не можем да се сърдим на наглата дама, която ще предреди всички на опашката „само да пита нещо“. Проблемът е в опашката, проблемът е в обществото, проблемът е в нас самите. Ако ние, обществото, не започнем да задаваме въпроси, да гледаме критично и да държим сметка на хората, които под една или друга форма сме подкрепили, то няма как да се сърдим, че някой ни е излъгал и удобно е кацнал на някой пост. Вината е изцяло наша, точно както човекът в мемето доброволно се оставя да бъде направен на клоун. И ако не започнем да признаваме грешките си, ще продължим да слагаме клоунската перука и ще продължим да бъдем трамплин за все по-високо скачащи калинки.
Критиката ми тук не е отправена към Дани Каназирева. Нейната игра е ясна. Хора като нея стават областни управители, депутати, министри, дипломати и омбудсмани. Критиката ми е към обществото, което първо се доверява безкритично, а после забравя всеки финт, всеки трик и всеки политически двоен тулуп с троен аксел и продължава да подкрепя хората, които имплантират калинки или самите те са такива.
Наближават избори и водачеството на Дани Каназирева в листата на ГЕРБ за 17 МИР е един прекрасен тест за обществото. Ако и този път 1+1 е равно на 2 и гласовете на Каназирева прелеят в тези на ГЕРБ, въпреки ролята й на „алтернатива“ до скоро, това означава само едно. Затънали сме здраво и за да излезем от това блато ще са нужни много повече години и много повече работа, отколкото сме си представяли.
Оглеждайте се за калинки и не се доверявайте на вече такива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар