Позната дама ми разказа за сериозни трудности, които сега изпитва със своя пълнолетен син – абитуриент.
Седнала тя с него да потърсят в интернет материали, които да му помогнат в подготовката му за предстоящата матура. И с ужас – точно тази дума тя използва, за да опише ситуацията, в която се оказала, установила: той не разбира текста, който чете! Непонятни за него били думи, като „апогей“, „ракурс“ и др.
А когато в един от уроците срещнали описание на това, как се обучават делфини – треньорът им правел жест, след който се появявала подчертана фразата „зелена светлина“, момчето искрено я запитало: а какво означава тя? „Не зная как да действам – сподели с мен разтревожената майка. – Вярно, последните две години бях претоварена с работа и все не намирах време да се занимавам с него. Сега разбирам, че синът ми излиза необразован от училище! А то е сред елитните в столицата…“ Тя с изненада установява, че синът и не е в състояние да научи това, което му е необходимо за матурата – просто за него този процес е почти невъзможна дейност.
Признавам, че казаното от дамата не ме изненада – то по-скоро потвърди представите ми за тоталното затъпяване на огромна част от днешните млади българи. Като преподавател с повече от три десетилетия работа в университет, аз за себе си установих промяната в младите хора в началото на 2000 г. И тя беше определено негативна – растеше устойчиво относителният дял на абитуриентите с все по-бедна обща култура и пълна липса на критично мислене. В сравнение с тях връстниците им от 70-те и 80-те години на миналия век ми изглеждаха като истински корифеи.
Постепенно у мен се формира и разбирането защо това се случва: ликвидирането на училището, съществувало по времето на социализма и заменянето му най-вече с американския модел на средно образование. Само за сведение на хората, за които това време е „тоталитарно“, „недемократично“ и архаично: точно тогава българското средно образование бе едно от най-добрите на нашия континент!
Днес то е едно от най-лошите – достатъчно е да прочетем внимателно резултатите от проучванията на Програмата за международно оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment – PISA). Тестът PISA се прави на всеки три години сред тинейджъри и оценява степента, в която те са получили базисни знания и умения, без които е невъзможно по-нататъшното им развитие. Ако в PISA-2000 са участвали 32 държави, то през 2018 година изследването е обхванало 80 държави и 600000 ученици. У нас то е осъществено сред около 6000 ученици в 7 и 9 клас. Основният извод от него е повече от тревожен: по своите базисни знания нашите деца са на последно място в Европейския съюз. Близо половината от българските деца (47 на сто) не са достигнали дори минималното ниво на грамотност по четене!
А какво е американското средно образование, което чиновниците, отговарящи за състоянието на нашето, упорито ни натрапват като модел, достоен за подражание? В своя публикация в американското списание CounterPunch Джон Стантън, който освен журналистическа има и немалка учителска практика пише, че ако помолите американски ученици да ви прочетат повече от няколко изречения, то много от тях незабавно ще протестират. Самият акт на четенето за тях е противен. Американските ученици, според Стантън, са полуграмотни. За тях е наказание дори за миг да бъдеш отказан от текстовите съобщения по смартфона и от клипчетата в You Tube. Те искат знания по същия начин, по който искат хамбургер. Те са неспособни да разбират, а проблема е, че цялата система в страната насърчава това неразбиране. Ученици и студенти непрекъснато са с впити очи в екраните на своите джаджи – така ходят, седят или стоят. Но е много трудно да се общува хора, чиито очи и глави са наведени към смартфона. Периодите на внимание не само за учениците, но и за възрастните американци, са за не повече от 10 минути.
Учителите в Америка преподават повърхностна информация на учениците – децата също като тях нямат интелектуална дълбочина, така необходима за да се формира критично мислене. Джон Стантън подчертава: никак не е изненадващо, че в САЩ – една нация от циници, които не вярват в нищо, учителите учат децата да бъдат циници. Той припомня мисълта на Оскар Уайлд (1854-1900 г., знаменит ирландски драматург, писател и поет): циникът е „този, който знае цената на всичко и стойността на нищо“. Истината е, че американската образователна система произвежда възрастни невежи, обобщава Стантън.
Това, че той е прав ни доказва и факта, че в днешна Америка три четвърти от учениците са абсолютно неграмотни. Бетси Девос – министър на образованието при управлението на президента Доналд Тръмп, публикува резултати от проучване, проведено през 2018 г. В него са взели участие 42700 осмокласници от 780 американски училища. И какво се оказало? Само 15 на сто от тях имат що-годе познания по американска история и не повече от една четвърт отговарят на критериите за познаване на географията. Над 75 на сто от тамошните ученици не могат да намерят на картата дори големите градове на страната си. Като цяло по хуманитарните науки три четвърти от осмокласниците в САЩ са напълно неграмотни. Същите резултати са били получени при подобно проучване през 2014 г., т.е. невежеството устойчиво се поддържа от американската образователна система.
Сляпото копиране на американското средно образование неизбежно ни води към затъпяване на децата. Факт е, че в тази страна – за разлика от една Финландия например, то е тотално сбъркано. В интерес на истината в Америка има немалко хора, които съзнават това и биха искали да го променят. Но това е „мисия неизпълнима“, особено пък с идването на власт на либералите/демократи. Точно те реформираха американската образователна система през 70-те години на миналия век. Целта на осъществените от тях тогава преобразования, плодовете на които сега жъне Америка, бе тяхната измислена идея за „социално равенство“. Само дето под този термин те не разбират развитие у всички деца, независимо от какви семейства са – бедни или богати на качествени знания, умения и навици, а съобразяване на училището с най-невежите и мързеливи ученици. Според либералите, така по-интелигентните и ученолюбиви деца няма да ги дискриминират. Като следва подобни модели няма начин от родното школо да не продължават да излизат необразовани, невежи, инфантилни млади хора.
А най-страшното е, че немалко от дебилите, в каквито дружните усилия на образователната ни система, медиите и рекламата трансформират иначе нормални деца, утре вероятно ще са на ключови позиции в държавата. Те ще управляват не само сектори на икономиката, но ще дават и насоките на образованието на идващите нови поколения.
За да ги правят подобни на себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар