- Господин Игов, как изглежда стартиралата вече предизборна кампания през погледа на един психолог?
- Позволете да започна с проблем, който в други страни е норма, но тук не може да си създаде традиция. В развитите демокрации психологическите профили на политиците са задължителни. Важно е гражданите предварително да знаят хората, които ще ги представляват, какъв тип са, какви са, спазват ли си обещанията, популисти ли са и т.н.
- Как се правят тези психологически потрети?
- На базата на определени критерии и голямо количество материали, главно техни публични изказвания или позиции и анализи, които са публикували в медиите. Това е голям набор от факти, които се преглеждат от специалисти. Накрая те излизат със заключение.
Класическият пример за това е, че Асоциацията на клиничните психолози в САЩ около кампанията написа, че Доналд Тръмп е нарцистичен тип, има нарцистична психопатия или, както те се изразяват, тежка акцентуация. Американските колеги доста добре прогнозираха какво ще са последствията от това.
- Но дават ли политиците разрешението да се публикуват техните профили, за да бъдат информирани гласоподавателите?
- Не е необходимо. Профилът се прави на базата на техни публични изказвания. Фактът, че са ги направили пред публика и медии, вече означава съгласие.
В България все още много политици не са разбрали, че стъпвайки в политиката и правейки публични изказвания, са публични личности и няма защо да се сърдят след това, че някои следят какво правят и евентуално показват простотиите, ако има такива. У нас има едно общоприето мнение, че в политиката се влиза за келепир.
- Е, не е без основание това общоприето схващане.
- Не е точно така. Психологът Ерих Фром (1900-1980) има ясен модел за подсъзнателните подбуди на хората. Фром е неофройдист и е нормално да търси психоаналитичен модел. В книгата му „Да имаш или да бъдеш“ той твърди, че хората подсъзнателно се стремят към власт, пари или слава или към комбинация от тези три неща. Но колкото повече се стремиш към тях, толкова повече преставаш да бъдеш себе си.
Ако си влязъл вече в политиката и искаш да се изказваш публично, трябва много ясно да кажеш защо си там. Има хора, които болезнено искат да ги забележат. При някои това е доминанта.
- Например?
- Например при Мая Манолова. Има такъв тип политици, при които е важно да говорят, да присъстват, за да не ги забравят хората. Те търсят слава тук и сега.
Други искат слава в бъдеще. Например Бойко Борисов. Защо толкова обикаля с тази джипка по магистрали, строежи? Защото си казва „за мен е важно в бъдеще хората да казват, че това тук е построено от Борисов“. Затова той подарява сака, затова обикаля всеки ден.
- С мисълта какво ще каже историята за него?
- Точно така. За него е важно в бъдеще хората да говорят, че той е строил пътища, мостове, църкви.
За Слави Трифонов властта също е абсолютна доминанта не става въпрос само за пари.
Затова не бива да се опростява до представата, че решението да влезеш в политиката опира само до келепира. Трябва да опознаваме нюансите на хората, които стават политици.
Но отново подчертавам: самите политици преди да изберат полето на политиката трябва да са наясно с избора си. За голямо съжаление, нашите политици са самопоявили се отнякъде. Сега публично се завърнаха голяма част от така наречените „стари муцуни“, които видяха шанса си през лятото и есента. Не мога да нарека това истинска политическа позиция. Политиците в развитите демокрации се преценяват от ранни години дали имат лидерски способности, могат ли да говорят и т.н. Докато у нас се появяват, изчезват, после пак се появяват. Налице е хаос, при който какъвто и психологически анализ да направим, можем сбъркаме.
- Може ли един пиар да те превърне в нещо, което не си?
- В света по принцип е възможно. Класическият пример е Майкъл Джексън, когото пиарите направиха нито бял, нито черен, нито мъж, нито жена, нито млад, нито стар и така той стана кралят на попмузиката.
В наши води сигурно може, но едва ли имаме специалисти на толкова високо ниво.
- По кои признаци можем да разпознаем кога един политик не е на свой терен, не плува в свои води? Паразитни жестове, реторика?
- По всичко, което видях в първите дебати, за съжаление. За да си на мястото си като политик, трябва да имаш ясна идеология и да самият ти да знаеш за каква кауза се бориш.
Пак ще дам за пример американците. Тръмп се бореше за Америка на първо място, Байдън – за това САЩ да бъдат доминиращи на международната сцена отново. Припомням го, за да подчертая, че на президентските избори в САЩ имаше ясни тези.
У нас няма ясни тези, особено сега. Случва се нещо парадоксално – докато вълната на популистите мина през последните 4-5 години по света, у нас със стара дата се лансират популистки модели.
Но позволете едни паралел. Преди време изследвах сектите, които опитаха да навлязат в България. У нас нито една секта не прокопса, защото те ти предлагат прости решения, които на българина му изглеждат абсурдни. Когато нещо му е много просто, българинът започва да се съмнява в него. Малките партии сега приличат точно на сектите. Те повтарят една и съща мантра чрез медиите, президентът също я повтаря, и в един момент се изчерпва и престава да работи.
Ясен политически модел, устойчива политическа система, зад която застават хора, в България няма. Не казвам, че това е добро. Казвам обаче, че заради това в България и в страните от Източна Европа лидерските партии печелят. И ще продължат да печелят, докато нямаме професионални политици.
- Властта прави ли политиците по-уверени? Представителите на властта ли стоят сега по-тежко в медийните дебати, докато кандидатите са по-припряни, по-изнервени, по-агресивни?
- Политиците по света дълги години се учат на публично поведение. В България политиците свикват да стоят пред камера или да говорят пред аудитория. Но не свикват да говорят така, че да бъдат разбираеми. Преди време, когато активно се занимавах с проблемите на образованието, говорих на едно публично събиране. Любен Дилов-син ме дръпна после настрани и казва: „Виж, хубаво говориш, но кажи едно нещо, което е важно, а не двайсет, защото хората престават да ги чуват.“
Това не научиха нашите политици. Сигурно и аз затова не станах политик. Сега хората слушат, слушат и си казват: е, не може чак толкова да е зле.
- Печели ли се с агресивност в един предизборен дебат?
- Печели се с емоция. Ако има драматично събитие, където трябва да покажеш емоция, печелиш.
Но и хората на улицата знаят, че агресивни стават тези, които нямат аргументи. Надвикването отблъсква аудиторията.
Сега, наблюдавайки случващото се в кампанията, мисля, че активността на изборите ще бъде много ниска. Много хора ще бъдат искрено разочаровани от очакването да дойдат нови лица, с ясни идеи, да отправят послания, които те да приемат, и да отидат да гласуват.
Пандемията промени представите ни за това кой става и кой не става, за добро и за зло. В много сгъстен порядък, само в рамките на няколко месеца, някои политиците първо бяха за затваряне, после за отваряне и подобна непоследователност се помни, а нейните носители олекват.
Най-страшното в тази пандемия беше загубата на контрола върху живота ни. Мисля, че ще спечелят тези, които ни оставиха някакъв контрол. В България се ходеше по ръба, но този ръб донякъде се оказа успешен.
За съжаление, нищо ново няма да се случи. Казвам „за съжаление“, защото когато едни хора управляват два-три мандата, вече става много и трябва да дойдат други хора с други политики, запазвайки, разбира се, основните посоки на държавата.
- При управляващите, които се впуснаха в кампанията, също личи изнервеност. Защо?
- Личи, защото те пък са изнервени от факта, че никой не ги обича. Те мислят, че много неща са направили за България, а никой не го забелязва. Донякъде ги разбирам, защото са направени много неща, други – не са. Големият проблем на правителството сега е, че то вече става архаично. Някои представители на властта наистина започват да приличат на хората от Политбюро на БКП от едно време. Това означава, че много време си стоял във властта и е време да я пуснеш. Ако те имаха разум и нормални пиари можеха да сменят някои лица. Там има способни хора, които просто не биват забелязвани.
- Как така едно отсъствие се превръща в рейтинг? Въпросът, разбирате, визира Слави Трифонов. Нито той самият, нито представители на неговата партия участват в дебатите.
- Социолозите мерят мнения тук и сега. Когато дойде обаче време наистина да гласуваш, няма да си направиш труда да отидеш да гласуваш против, защото в момента нищо не е революционно. Да си припомним определението на Маркс, че революционна ситуацията е налице, когато върховете не могат, а низините не искат. Върховете обаче някак се справят, низините и те общо взето - също. Сега и кръчмите работят...
Мисля, че този рейтинг е въздушен. Него просто го няма.
Зеленски в Украйна беше много по-успешен като комедиен актьор, отколкото Слави Трифонов като шоумен у нас. Но се оказа непоследователен президент, който се люшка от една крайност в друга и загуби от огромния си рейтинг. Тук правим опит да не се показваме с идеята, че хората ще изберат нещо, което е непознато, невидяно и с надеждата оттам нещо да изскочи. Но се съмнявам да изскочи.
Иван Игов
Интервю на Таня Джоева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар