Ако няма промяна? Отново излизаме на площада!

Нека не се лъжем, това е дълга битка. Не става отведнъж. Може да се наложи години наред да сме по площадите. И в новите избори няма нищо страшно...

 

 

Наскоро мои приятели, които стоят встрани от политическия живот, може би и затова са по-щастливи от мен, ме питат: "И сега какво? Кой ще управлява?" 

И понеже не знам, казвам: "Ми, не знам, ако не се разберат всички срещу Бойко, отиваме пак на избори през лятото". Отсреща ми се възкликва: "Е, това е простотия. Нали пак ще са същите!".

На прибиране към вкъщи се замислих, че съм отговорил напълно погрешно. По-правилно бе да обясня на хората, че ако обещанията за промяна не се случат наистина, отново трябва да отидем на площадите. И отново да се опитаме да си извоюваме промяна. А тези "същите", които не изпълнят обещанията си за промяна, да им бъде търсена отговорност.

Тоест докато политиците си правят тънки сметки колко ще "изкарат" на предсрочни избори, гражданите да си направят сметката как да задължат същите тези политици да изпълнят исканията им - по-прозрачно управление, повишаване на доходите, върховенство на закона, спазване на правилата. Изобщо няколко идеи по-нормална държава, в която да живееш, да работиш и да се развиваш, без да ти правят особено впечатление боричканията "за кокала", медийните интриги, задкулисните игри. И да не ти пречат на здравето и щастието. Изобщо, да не ти взимат от въздуха!

Така че докато не си извоюваме всичко това, което към днешна дата звучи като утопия - протести до дупка...

За обезверените и за тези, на които им липсва тази протестна енергия, при цялото ми уважение: Наивници сте! Да не би да сте мислили, че ще е толкова лесно да се отървем от Борисов, Доган, Пеевски, червените милионери, бизнесмените от криминалния преход и всичките им икономически, прокурорски и медийни кръгове. А и техните аватари в службите.

Вижда се как са се окопали, пуснали са корени и изсмукват целия ресурс - от бюджета, от еврофондовете, а когато "програмният период" и "финансовата година" са към края си, безскрупулно посягат към чужди бизнеси. Тъпчат в чекмеджета, в задгранични сметки, в офшорки, но като им запари под подметките, дим да ги няма - към по-далечна или по-близка дестинация, или директно към забравата.

Нека не се лъжем, това е дълга битка. Не става отведнъж. Може да се наложи години наред да сме по площадите. И в новите избори няма нищо страшно. Демокрацията изисква време и усилия, за да бъдем в крайна сметка по-свободно, по-образовано и критично мислещо общество.

Затова ще се явяваме на този демократичен тест, докато ние, а и тези "същите политици", не се научат що е то демокрация и нормална държава. Ако не се научат, пак ще се наложи да ги изгоним. И да дойдат следващите, но вече с едно на ум.

 Атанаси Петров, Banker.bg