Ново правителство на ГЕРБ в коалиция, програмно-експертен кабинет или служебен кабинет плюс предсрочни избори?
Докато взелите мандати за 45-ото Народно събрание политически партии преосмислят начертаните преди вота червени линии за коалиране, процедурата си върви, а сроковете текат. На първо място е възможността за оспорване на изборните резултати.
Споровете относно законността на изборите за народни представители се решават от Конституционния съд (КС). Право на оспорване имат неуспелите кандидат-депутати, партиите, коалициите и представителите на инициативни комитети, регистрирали кандидати в изборите. Искането за оспорването може да бъде отправено в 7-дневен срок от обявяването на резултатите от изборите с решение на Централната избирателна комисия, чрез президента на републиката, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.
В 15-дневен срок от обявяването на решението с резултатите от изборите от ЦИК, по инициатива на тези органи, както и на една пета от народните представители, може да бъде сезиран Конституционният съд. Оспорването, за което досега намекна само лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, изпаднал под 4-процентовия парламентарен праг, трябва да приключи с произнасяне на КС в двумесечен срок от постъпването му. Важно е да се знае, че оспорването на резултатите от изборите не спира конституирането на новия парламент.
Той трябва да бъде свикан от държавния глава на първо заседание най-късно един месец след провеждането на вота, т.е. на 5 май!
Ако държавният глава не направи това, Народното събрание се свиква по инициатива на една пета от народните представители.
На първото парламентарно заседание депутатите полагат клетва и избират председател и заместник-председатели на Народното събрание.
След консултации с парламентарните групи, президентът възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група (в случая ГЕРБ) да състави правителство.
Ако в 7-дневен срок той не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат-премиер (в случая "Има такъв народ").
Ако и този опит се окаже неуспешен, отново в 7-дневен срок президентът лично избира на коя група да връчи третия проучвателен мандат. В това отношение ограничения няма: може да избере третата, четвъртата или директно - най-малката.
Когато проучвателният мандат е приключил успешно, държавният глава предлага на Народното събрание да избере кандидатът за министър-председател.
Ако нито една парламентарна група не успее да реализира проучвателния мандат или пък Народното събрание откаже да одобри номинацията за министър-председател, президентът разпуска Народното събрание, назначава служебно правителство и определя датата на новите избори. Налице е ограничението, че той не може да разпуска парламента през последните три месеца от своя мандат. Но, ако през този срок така си и останем - без правителство, президентът назначава служебен кабинет.
С оглед резултатите от парламентарния вот, въпросът с какво съдържание ще бъдат изпълнение конституционните и законови правила е въпрос на компромиси и договорки. Включително предизборни, които партийните централи са успели да укрият от избирателите си. "Нещо", за което досега само се подозираше, че съществува, но за което напоследък все по-често и по-силно се говори. Отсега е ясно обаче, че макар и със слаб резултат, победителите от ГЕРБ остават в добра кондиция: досега те са единствената политическа сила, която предварително не е декларирала, че няма да се коалира с партия Хикс, с партия Игрек или с всички накуп.
Позиция, която Бойко Борисов подчерта с предложението си за "мир" и готовността за експертен кабинет. Именно експертността ще е въжето, по което може да се балансира, ако всички спазят заканите си да не се коалират с ГЕРБ в рамките на този парламент.
Последната голяма коалиция ни споходи през 2005 година. Крайното класиране е: БСП - 82 мандата, НДСВ - 53 депутатски места, ДПС - 34 народни представители, „Атака“ - 21 места, "Обединени демократични сили" - 20 места, "Демократи за силна България" - 17 места и "Български народен съюз" - 13 места.
Президентът Георги Първанов връчва първия мандат за образуване на кабинет на БСП. Двуседмичните пазарлъци на "столетницата" с НДСВ и ДПС завършват с неуспех. Основните причини са три: неразбирателство за контрола върху финансовите институции, разпределението на министерските кресла и "едни" щения за ревизия на конкретни приватизационни сделки на кабинета Сакскобургготски (2001-2005 година). Жълтите категорично отказват да участват, а проекто-правителството на БСП и ДПС, начело със Сергей Станишев, не е одобрено от народните представители.
Вторият мандат е връчен на НДСВ, но и този опит се проваля. Най-вече заради ината на десните партии.
След усърдните совалки на Георги Първанов, заради които той години наред бе наричан "Бащата на тройната коалиция", компромисът е постигнат от третия опит: с мандата на ДПС е съставено правителство, начело с "червения" лидер Сергей Станишев. Вицепремиерите са трима - по един за всяка партия, а министерствата са раздадени "по височина": БСП - 8, НДСВ - 5, ДПС - 3 "бройки".
При съставянето на последните два кабинета коалирането стана далеч по-лесно - заради силните изборни позиции на ГЕРБ.
През 2014 г. от "Реформаторския блок" се договориха скорострелно за коалиционен кабинет с победителите от ГЕРБ, като тогавашният лидер на СДС Божидар Лукарски отрече някога да е обещавал, че никога няма да прави коалиция с ГЕРБ и обясни, че ставало въпрос за "предизборен трик за вдигане на електората". Повратливостта му бе възнаградена с министерски пост, а "повдигнатия" десен електорат тутакси поиска оставката му.
През 2017 г. пък преговорите между партията на Борисов и "Обединени патриоти" приключиха в рамките на месец след обявяването на официалните резултати, като споразумението помежду им беше подписано часове преди
държавният глава Румен Радев да връчи на ГЕРБ мандата за съставяне на правителство. Лидерите на ВМРО Красимир Каракачанов и на НФСБ Валери Симеонов вземат вицепремиерски кресла, а "Атака" получава министерско.
Така че интересното предстои. Драматичното също...
Огнян Стойчев, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар