Ако и с това се осерете, пишете се окончателно бегали!

Никак, ама никак не е изключено скоро да стане така – язък за барута, язък за юмрука... 

 

Кратко и ясно: има два варианта. Среден – не. 

И така е от самото начало, през Герджиковото правителството, назначено от Румен Радев, та досега.

Или имаме налице, меко казано, липса на кадрови усет, да не употребим по-тежки думи, или имаме зависимост и договорки, от които няма мърдане и измъкване.

Много им се иска на близки до Румен Радев да ме убедят, че не слушал никого. Верно? И понеже не слуша никого, затова ли назначи „надграждащото“ герджиково правителство?! И понеже не слуша никого, затова ли изтърва златния си шанс по време на протестите?! И понеже не слуша никого, затова ли спря умишлено и прекрати стартирал проект (мразя тази дума, но реалностите я налагат), излъгвайки сума ти народ?!

Както и да е, тепърва ще осъзнава тези си гафове, аман да правим „непоискано добро“. А и всяка добронамереност си има граници, особено когато около онзи, който уж не слуша никого, в задушаваща прегръдка са напъплили умопомрачителни „стратези“, „хабилитирани лица“ и откровени войнстващи бездарници. Няма пак да кажа „зелени чорапи“, защото много се обиждат, неразбирайки метафората.

За да си изненадан от някого, трябва да не си му „свалил“ психологическата и характерова експертиза, както и трябва да си го проспал откъм внимателно наблюдение. Никаква изненада не беше за мен второто служебно правителство на Румен Радев. Никаква. Не защото съм пророк, а поради доста обстоятелства, които са ми подсказвали, че за „друго“ няма характер за риск, защото да си пилот и да рискуваш е едно, а да си на кален терен е друго. Друга канава са хората живеещи на „терен“, а не в безкислородна или кабинетна среда. Там опита от практиката е решаващ и безпогрешен, за разлика от теоретичните рапорти и доклади на „стратезите“.

Пак както и да е. Реалностите са такива – имаме това, което имаме и толкоз.

Този път Румен Радев с поставянето за служебен премиер на Стефан Янев вече няма как да се крие зад гърба на някой, като „външния“ Герджиков. Този път с този премиер Радев заяви, че това е лично негова отговорност. И всичко сътворено вече ще падне персонално само на неговия гръб. Какви договорки, сделки и прочие е правил в името на втория си мандат е отделна тема, но тя минава точно през това правителство.

Лакмусните назначения, за да ни светне под шапката, какво точно се случва и се е случвало зад кулисите са малко и винаги са знакови. Кой ще е шефът на Агенция Митници, кой ще е вътрешният министър, респективно кои ще са новите шефове на дирекциите на МВР по места, и не по-далеч по важност – на всички РПУ на МВР, кои ще са областните управители.

Само като видиш кой смени шефа на Митниците Георги Костов, вече всичко просветлява. За да избереш лице, което е оглавявало Митниците по времето на правителството на Орешарски, дирижирано от ДПС, означава, че това е избор вследствие на „договорились“. Кой с кого не е трудно да се сетите.

Фигурата на министъра на МВР е най-важната. Там обаче бе сложен човек, който с всичките ми извинения, хабер няма от МВР. 20 години се занимавам с МВР и спец. службите и съм сигурна, че знам и съм в час сто пъти повече от сегашния вътрешен министър.

Предстоят смени на всички шефове на ОД на МВР по региони. Отсега ви го казвам в прав текст – не министърът на МВР ги определя. Има човек, който решава. Не ми се иска да мисля, че е някой като Пламен Узунов, пълен потрес още от времето на Герджиков, или някой а ла … Цветлин Йовчев или някое негово „копие“.

Ще ги видим. И там също ще лъсне кой реди мача и в час ли е, или точно защото е в час се прави, че не е в час. Ще видим и кой ще новият главен секретар на МВР – и тази фигура е важен лакмус. Апропо, защо още шефът на ГДБОП – личната гвардия на Боко, не е пипнат?

Другият важен лакмус е смяната на областните управители.

Във Варна небеизвестният Борислав Гуцанов, който няма избори, които да не е загубил, поради катастрофалната си обвързаност с ГЕРБ във всичките му битности, последно с ГЕРБ Портних, от първия миг на правителството аха- на косъм да прокара свой човек за нов областен управител на Варна. Нали си представяте за какво става дума?

И щеше да стане, ако на последната права на напъна, няма да кажа кой се наложи да изреве не на друг, а на Радев – „кво правите, бе?!“.

Защо трябва винаги да изреваваш на Радев в последния момент, разбирайки какви кретении ще натворят: „вие луди ли сте, бе, кво правите?!“, че да осуетиш поредното безумие, което уж „бори“ Хунтата на Боко? Отговорете си сами.

В предстоящата седмица ще бъдат обявени и новите областни управители, и новите шефове на ОД на МВР по места. Ще замълча засега какво и там се мъти, което също ще е лакмус и ще просветли окончателно „играта“.

Ако и с това се осерете, пишете се окончателно бегали!

Моята работа като журналист е да бъда опозиция на всяка власт. 20 години бях сама на барикадата срещу Тиквата от първия му ден, развяващ кожения шлифер, днес от онези, които го лигавеха от тогава години наред, не мога да се вредя (това в кръга на шегата) – купища ближещи задника му „джурналист/к/и“ сега го играят „репресирани“ и не слизат от манежа да громят същия тоя Боко. Ама, като падна и малко от преди да падне, когато беше ясно, че ще падне. Докато колеше и бесеше, или спяха с него, или се надпреварваха и се бутаха с лакти коя първа да влезе в леглото му.

Казвам всичко това, защото никак, ама никак не е изключено скоро да стане така – язък за барута, язък за юмрука.

Веселина Томова, Afera.bg