Много хора са шашнати от случващото се днес, но със сигурност далеч повече са онези наивници, които едва сега започват да провиждат какви попари са надробили довчерашният им Премиер Слънце и свитата, пардон - ордата му от вакханки и сатири.
"Калинки" и "червени шапчици", уволнени от скъпо платените си високи длъжности, се връщат на старите си щатове, пазени грижливо за тях по две-три години.
Председатели на специални служби, висши и нисши началници в МВР излезли в двумесечни, тримесечни и четиримесечни неплатени отпуски...
Шефове на регулаторни органи, получаващи месечни заплати в размер на едногодишна издръжка на детска градина или кметство с 400-500 гласоподаватели.
Скоропостижно уволнение на всички 28 областни управители и още по-светкавично назначаване на техни наследници с една единствена цел - пресичане на контролирания вот, който се осигурява по линия на държавната администрация и гласоподавателите на държавна заплата.
За стоглавата ламя, позната по нашите географски ширини като държавна администрация или бюрократичен апарат, е писано и говорено стотици хиляди пъти. От гледна точка на обществения и държавния интерес обаче ползата е никаква. Защото другата полза - "тяхната", си е факт, който от година на година става все по-неоспорим.
Нахалството и лакомията на чиновническото съсловие и държавните храненици също търпят... шеметно развитие. Естествено - в тяхна полза. Партийните цветове, тържествените официални клетви и огнените слова, кънтящи в пленарната зала на Народното събрание нямат никакво значение. Защото става дума за реалните шерпи на задкулисието.
Прост статистически пример.
Националната стратегия за въвеждане на електронно управление е приета през 1999 година. Смята се, че по онова време България е тежко опоскана бананова република, срастването на държавната власт с подземния свят е публична тайна, а милата ни татковина е обявена за един от най-продуктивните европейски инкубатори на организирана престъпност.
Две години по-късно, когато електронното управление вече е погълнало първите 60-70 милиона долара, ситуацията с чиновническото войнство изглежда така:
- централна администрация - 48 229 щатни бройки;
- областни и общински администрации - 18 999 щатни бройки;
- обща щатна численост - "цели" 67 228 работни места.
Иронията тук си е съвсем уместна, защото две десетилетия по-късно (към 31 декември 2020 г.), когато електронното управление вече е глътнало най-малко 800 млн. евро, картинката е следната:
- централна администрация - 106 191 щатни бройки;
- териториални администрации – 36 422 щатни бройки;
- обща щатна численост - "само" 142 613 работни места.
И още две много важни уточнения. В тези сметки не влизат магистратите и чиновниците в съдебната система, служителите в МВР и Българската армия, "куките" от разузнаването и контраразузнаването (т.е. ДАР и ДАНС) и държавните бодигардове от НСО. В МВР и армията се трудят около 85 000 души, а в третата власт - около 8000 магистрати и съдебни служители.
Второто важно уточнение е посветено на останалите хора на държавна заплата. Както се вижда от картинката, става дума за 534 730 души - лекари и медицински сестри, учители и възпитатели в детски градини и ясли, пощи и далекосъобщения...
С две думи, като съберем на едно място всички труженици на държавна заплата какво се получава? Ами... нещо умопомрачително: частният бизнес и европейските данъкоплатци издържат около 700 000 трудоспособни българи плюс 2.1 млн. пенсионери плюс около 1.3 млн. деца и младежи до 18-годишна възраст.
Още едно изречение и приключваме със сухата статистика: ако мечтата на евроскептиците се сбъдне и България утре напусне Европейския съюз, знаете ли какво ще се случи? Ами държавата ще фалира, защото парите от еврофондовете ще спрат и ще ни се наложи да се оправяме самички.
С други думи - за всеки случай поглеждаме пак картинката - 1.8 млн. българи, плащащи данъци като "заети в частния сектор", ще трябва да издържат общо 4.1 млн. "гърла" на държавна издръжка. Нещо, което може и да се случи за определен период от време, но няма как това да продължава до безкрай. Защото съществуват още три незаобиколими обстоятелства, за които никой не желае да говори от 10 години насам:
- сивата икономика, която по последни данни на Международния валутен фонд (за 2019 г.) е около 39% от БВП, т.е. някъде около 47 млрд. лв. годишно заобикалят държавната хазна;
- административната тежест върху бизнеса и гражданите - около 2 млрд. лв. годишно;
- незаконните и неморални бонуси, заради които издръжката само на администрацията струва близо 4 млрд. лв. годишно.
Не стига това, ами от край време законът е такъв, че чиновника има само права, докато неговият суверен - т. нар. обикновен данъкоплатец, само задължения.
В Закона за държавния служител, например, от 2006 г. си пише, че всеки държавен служител може да изпълнява длъжност в друга администрация за срок до 4 години. И, ако реши да се върне - мястото си е негово. Ако реши обаче да напусне - работодателят му е длъжен да обяви конкурс, а не да направи временно изпълняващия титуляр.
Същото е и с неплатените отпуски - с подходяща легитимация, примерно - отпуск по бащинство или гледане на възрастни родители, всеки държавен служител може да го няма поне три-четири месеца, а после да се върне сякаш нищо не е било.
Явно обаче на чиновническата лернейска хидра всичко това не й стига.
Онзи ден откъм "ул. "Московска" № 33 в София гръмна благата вест, че разни по-видни представители на централната и местната власт са си харесали най-малко 1200 паркоместа в столицата и си ги ползват просто така - сякаш им се полагат по рождение.
Според разпространителите на благата вест - организацията "Спаси София" и общинския съветник Борис Бонев, Столичната община губи милиони левове всяка година, тъй като богоизбраните не плащат нищо.
"Повечето от тези паркоместа са в центъра на София, където пространствата са най-ограничени. Нашето проучване показва, че тези места са превзети незаконно. Столичната община губи милиони левове на година, а гражданите са лишени от реални места за паркиране", се казва в позицията на "Спаси София".
Най-високопоставените "ползватели" са Министерство на икономиката - около 50 паркоместа, Столична община - над 70 места около централата си на ул. "Московска" № 33, Министерския съвет - над 100 места, Народното събрание - над 220 места и т.н.
Какво да добавим още? Само едно нещо - ако 1000 от тези паркоместа са в синя и зелена зона, годишно общината губи около 2.2 млн. лева.
Иван Рачев, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар