Официалната американска агресия и овчедушният възторг

Когато един народ се е докарал дотам да бъде овчи народ, то този народ, който всъщност е стадо овце, той винаги ще си търси овчаря. Овчи народ сме, отказваме да мислим логично! 

 

Никога досега БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО не е позволявало такава ОФИЦИАЛНА АМЕРИКАНСКА АГРЕСИЯ. 

Не, че НЕОФИЦИАЛНО винаги са близали „захарната пръчка“ на янките.

Това, което се случва от няколко дни е нагла, ярка, арогантна демонстрация на ТЪРГОВИЯ С ВЛИЯНИЕ!

И няма нужда даже от „световни конспирации“, както при „ловенето“ на „руски шпиони“. „Туровете за овации“ на американския посланик Херо Мустафа из кабинетите на БЪЛГАРСКИ министри от служебното правителство на Румен Радев, какво са – и кой ще излови „американските шпиони“, открили на показ, без никакво извинение, дащните си задници?!

Тази натрапчива демонстрация, както при всичко натрапчиво, показва и жестоки комплекси у Ментора на правителството Румен Радев – аууууу, вижте ме, не съм „руски“, а съм „ваш“, само „ваш“, нъц-нъц, видяхте ли, че не съм „руски“…

Какво да видим, бе? Зелени чорапи, опънати на американски крак. Даже не до коляното, а до гърлото. Дълбокото гърло.

За какъв национален суверенитет, за каква национална независимост, гордост и достойнство, става въпрос, а? Значи, от сутрин до вечер кретените десносектанти могат да бълват, че сме под „руски ботуш“, а когато нагло и високомерно американците УПРАВЛЯВАТ държавата ни, нахално демонстрирайки го чрез служебното правителство на Румен Радев, ВСИЧКИ МЪЛЧАТ!

От най-десните, до най-левите и вся остальная „опозиционерска, протестираща“, чиито тамади, апропо, не излизаха от американското посолство и по време на протеста.

Всички мълчат! И… ръкопляскат.

Един не се намери да се възмути или поне да зададе от кумова срама въпрос – що за наглост се демонстрира!

Радев както винаги си въобразява нещо, като например, че янките вече са му гарантирали втори мандат – до този момент всичките му действия са изтъкани единствено от ЛИЧНАТА АМБИЦИЯ на всяка цена да стане втори път президент. И, к’во? Ами да си беше назначил някой от американското посолство за премиер, че да не се налага да гледаме тоя пошъл отвратителен цирк с дефилирането на Мустафа-та из министерствата.

И всички с овчедушен възторг* ръкопляскат.

Нито има такъв народ, нито има такава държава.

Има made in USA. Ако мислиш с главата си и имаш чест – тук няма средно положение, веднага влизаш в графата „руски агент“.

Веселина Томова

* Мария Константинова: Овчият ентусиазъм винаги ме е плашел, а тези дни особено много. Защото, когато един народ се е докарал дотам да бъде овчи народ, то този народ, който всъщност е стадо овце, той винаги ще си търси овчаря.

Докато го изколят до крак или (в по- добрия вариант), докато го издоят едно хубаво и пак заколят! Освен ако благосклонно не го оставят да си умре и изчезне естествено, така да се каже - хуманно. По европейските стандарти.

Разбира се и аз съм си една овца, която няма мерак да става вълчица, защото около мен също само овце, но поне избягвам овчия ентусиазъм.

Но пък е интересно, не ли, да се живее в овчи свят и да очакваш да те оправят.

Във всеки един смисъл на думата.

Всичко е толкова безнадеждно, че ми иде да заблея.

Гърците разправят, че когато Аристотел създал логиката, от радост устроил пиршество, за което заповядал да заколят 100 овце. Оттогава овцете никак не обичат логиката.

Та и ние така – овчи народ сме, отказваме да мислим логично!

Afera.bg