Последните разправии на ЕС с Беларус показват, че ЕС е способен няколко пъти (а защо не и безкрайно) да настъпва една и съща мотика.
Макрон се съгласи с искането на Тихановская да бъде поканена на събирането на кръжока Г-7, което означава, че пиесата с Венецуела и Гуайдо, изобщо не е оказала интелектуално влияние върху френския мозък.
Германецът Хайко Маас плаши Беларус с „дълга и мащабна санкционна спирала“, което означава, че немският мозък не е осмислил факта, че санкционната спирала срещу Москва доведе само до едно – стимулиране на руското производство и увеличаване на способността на Русия да се справя сама с икономическите предизвикателства. Не случайно е толкова популярна карикатура, на която руски мужици вдигат наздраве с думите „За санкциите!“.
А колективният европейски мозък като се зъби едновременно и на Беларус и на Русия изобщо не се сеща, че с това ускорява необратимото сближаване на двете държави, все едно изобщо не забелязва как американската битка едновременно и с Русия и с Китай доведе до прословутата скорошна констатация на Дзинпин, че „взаимоотношенията между Пекин и Москва никога не са били така добри“.
Европейските политици явно имат огромен проблем с проследяване на причинно-следствените връзки в геополитиката.
Напоследък изпитвам интелектуално неудобство, че сме членове на Европейския съюз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар