Зима

Зима
Пролет

12 май 2021 г.

Некадърността на ГЕРБ е с обхвата и последствията на терористичен акт

Цялото им управление, приятели, е една огромна, дългогодишна, кошмарна злоупотреба - с доверието на българските граждани и с ресурсите на България... 

 

Не знам кое е по-страшното, приятели: това, че сме държавата на картелите или това, че сме държавата на тоталната управленска некадърност. 

Преди време бяха нарекли Да, България  терористична организация заради упорството, с което разобличаваме злоупотребите им. 

Ние обаче на моменти едва насмогваме на размаха, с който доскорошните ни управници съсипват тая държава. Кое да разобличим по-напред? Тъжната истина е, че некадърността на ГЕРБ е с обхвата и последствията на терористичен акт. 

Това са хора, които един уебсайт не могат да направят, без “да си оставят ръцете”, не пропускайки в същото време да усвоят стотици хиляди. 

Това са хора, които така и не намериха начин да използват експертния, кадровия, организационния капацитет на успешните и съвременни български предприемачи, за да изведат страната напред, да я направят конкурентоспособна. То не е и чудно, де, предвид сюжетите с фурмите, изплували в пълен блясък наскоро. Бизнес мисленето на премиера-слънце открай време е на ниво “далаверка”, дори и когато става дума за милиарди. 

И като заговорихме за милиарди - по всичко личи, че разкритията във Врeмeннaта кoмиcия пo прoвeркa зa уcтaнoвявaнe нa злoупoтрeби в управлението на ГЕРБ са само върхът на айсберга. Цялото им управление, приятели, е една огромна, дългогодишна, кошмарна злоупотреба - с доверието на българските граждани и с ресурсите на България. Ако наричахме нещата с истинските им имена, щяхме да имаме Министерство на външните злоупотреби, Министерство на вътрешните злоупотреби, Министерство на злоупотребите в културата, Министерство на финансовите злоупотреби, Министерство на злоупотребите със здравето на българите... и т.н.

А ако се чудите как поне от кумова срама едно нещо не направиха като хората, така, да има да показват... ами, отговорът е печално прозаичен: толкова могат. Въпросът сега е: ние доволни ли сме на толкова?


 Ивайло Мирчев

Няма коментари:

Публикуване на коментар