Околчица или Дубай?

На Околчица или в Дубай вижда младият българин големия смисъл за себе си когато е още на двайсетина години...

 

 

Кое определя мястото на човека в този свят? 

Дали ще загине на Околчица за свободата на другите или ще се крие в Дубай да спаси личната си свобода?

Кое определя дали човек ще стигне до края си с поезия или... с покер?

Дали ще остави след себе си песни или пари?

Кое определя дали човек ще бъде Ботев или Божков?

Може и тези въпроси да ви изглеждат отнесени за бурна седмица като тази, в която САЩ наложиха санкции на трима българи - озовалите се по едно и също време в Дубай бизнесмени Васил Божков и Делян Пеевски, както и заместник-председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Илко Желязков - съгласно “Закона Магнитски", приет от Конгреса на САЩ през 2016 г.  срещу лица, подозирани от Вашингтон в корупция и нарушаване на правата на човека. Но си ги задавам понеже след Деня на Ботев търсенето на млади хора за кореспонденти на БТА ме доведе в университета в Бургас - града на поетите с пейки, украсени със стиховете им...

“Наистина ли си на двадесет и осем!
Наистина ли, млад и омагьосан
от своята любов необяснима
гладуваш във оная люта зима ...”

Прочитам как Недялко Йорданов се обръща към Ботев ...

“... на двадесет и осем ... любов необяснима ... гладуваш ... зима ...”

И си спомням как през 2013 г. - в деня след избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и последвалите протести - в “Седмицата” търсех обяснение кой години по-рано слага началото на шеметната кариера на 21 годишния младеж без висше образование и той на магия става председател на съвета на директорите на “Пристанище - Варна”. Първият ми гост в предаването беше тогавашният министър на транспорта, който заедно с Пеевски е бил в същия борд и той чистосърдечно обясни защо стар морски вълк като него е гласувал втори курс студент по право в Благоевградския университет да оглави голямото варненско пристанище:

“Много амбициозен човек ... Имаше връзки ... Беше нашата връзка ...”

И тъй амбициозният Делян “на самия връх” на неговата младост... по израза на бургаския поет Христо Фотев... “див, несъразмерен и красив” (последното признато поне от една фолкпевица, с която се събира)... с връзки стига до... “олигарх, който редовно участвал в корупция като си е служил с търговия с влияние и подкупи” по израза в американския доклад по “Закона Магнитски” от тази седмица...

Обяснението на успеха на другия герой на американския доклад Васил Божков - който е завършил с отличие Националната природо-математическа гимназия в София и “Приложна математика” в Софийския университет - можем да открием в стиха на Петя Дубарова, посветен на математиката:

“Правилата щом си уча
и решавам всеки час,
във живота ще сполуча
и ще мога всичко аз.”

Но бургаската поетеса вижда сполуката в това на могъщите криле на математиката да полети към Марс, с нейна помощ да строи бели блокове и къщи до небето, да изучи дълбините на морето, да направи небето да е светло ден и нощ и със пламнали зеници да твори красота ... Докато Божков използва математическия си талант и става богат не с неземен хардуер, а със земен хазарт - доказателство за думите на Фотев:

“Най-страшното не е смъртта ни,
може би ужасното е,
че сме приживе във тъмната й пластика...”

На третия санкциониран по “Закона Магнитски” български герой даже за името му няма да се сетите понеже според американския доклад на държавен пост той само е обслужващ един от другите двама... Потвърждение за разочарованието на Петя Дубарова, с което пише:

“Нищожно нещо е човекът! Нищожно!”

Връзки, хазарт и слугинаж...

Когато чете американския доклад човек се пита наистина ли успехът у нас идва с връзки, хазарт и слугинаж...

И кой е героят на тези млади, дето търся за кореспонденти на БТА от университетите като Бургаския - Ботев или Божков, Пеевски и Желязков? На Околчица или в Дубай вижда младият българин големия смисъл за себе си когато е още на двайсетина години - понеже нали според друг бургаски поет Пейо Пантелеев дори на двайсет “кой ще ми каже колко остава от пътя”...?

България има много по-голяма задача от тази да върне за съд героите на деня от Дубай... Американците имат много по-голяма задача от тази да отнемат милиарди от тъмнината...

България трябва с помощта на демократичния свят да върне истинските герои за децата си.

Защото от историята е сигурно, че след 145 години - колкото са минали от смъртта на Ботев на Околчица - Божков няма да бъде помнен като герой, след като е избрал да посвети таланта си не на поезия, а на покер...

И затова на такива днешни герои младите трябва не да подражават, а да съжаляват... Защото трябва да знаят, че битките денем с другите са много по-малко страшни от битките в себе си през вечерите - онези вечери, които според бургаския поет Иван Ванев в този град са взели “толкова синя, добра тишина”... И сред “зеления свят на мълчанието” трябва да се молим за душите на онези, които ги чакат далеч по-тежки последствия от земните наказания по какъвто и да е човешки закон като “Магнитски”...

Всъщност след “голямото търпение” и “голямото мълчание”, за които Фотев в един свой стих благодари на България, най-важното е всички българи най-сетне да подредим героите си и без да чакаме подсещане от американците... Защото - преди Божков и Пеевски в Дубай - ние имаме пейките със стихове на Фотев и Дубарова на Морската гара в Бургас ...

А най-важното, което Господ е дал на човека, е избор и затова всеки сам определя:

Околчица или Дубай...

 Кирил Вълчев, Дарик радио