Днес моя позната от Несебър в непринуден разговор сподели, че в града и от плажа се развличали с проследяването на минаващите покрай брега военни кораби от ученията, които вървят в Черно море.
Помислих, че се шегува или че след изолацията се е изострило черното й чувство за хумор.
Докато не видях кадрите от плажа в Одеса, където едва ли не на метри от къпещите се в морето минават страховити военни кораби. Хората седят на плажа, не много, но ги има и гледат втренчено към озъбилите се с оръдията си морски съдове. После показаха строени във военна база в Одеса участниците в ученията, но
изумлението е, че първо на тази украинска земя се вдига американското знаме и се пее химна на САЩ, а после следват знамената на другите страни-членки на НАТО. Да се каже „горкият Киев” не е много уместно. Съюзници сме с провеждащите ученията.
Къде остана мечтата за Черно море на почиващите и лодките за разходка? Горкото наше малко моренце. Кой му е виновен, че се блъска в бреговете и на Русия. Без да се споменава Крим, разбира се. Не остана място в него ни за лодки, ни за яхти за заможните. Не стига, че сринаха дюните по плажовете ни, бетонираха крайбрежието ни, а сега и самото море става опасно за разхлаждане.
Ясно е, няма спасение. Дори мишки няма вече, за да напуснат първи кораба. Държавният, разбира се.
Зорница Илиева, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар