Трябва ли държавата да харчи повече или обратното - рязко да свие разходите си? Кога и как точно да се увеличат пенсиите?
Това са част от въпросите, които тази седмица обсъждаха лидерите на трите партии, които имат най-голям шанс да са в основата на парламентарното мнозинство в това Народно събрание. Представители на "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме!" започнаха разговори, за да видят какво е общото между техните идеи и къде са границите на компромиса за всеки от тях. Те държат да ги наричат "разговори", а не преговори, и ако бъдат успешни, ще има правителство, сигурно с подкрепата на БСП.
Въпреки увеличеното напрежение в четвъртък, това публично обсъждане на политики обаче е донякъде историческо събитие и от него има двойна поука. Доскоро тези въпроси щяха да бъдат обсъждани по съвсем друг начин. Бойко Борисов щеше да каже (във facebook live), че например мисли рязко да увеличи държавните разходи. Щеше да започне публично късане на ризи и в двете посоки и в крайна сметка, неспособен да угоди на всички и уплашен да не разсърди много хора, ГЕРБ нямаше да направи нищо.
Откритото определяне на политики не се е случвало почти никога през последните десетилетия. Управлението на НДСВ и ДПС решаваше какво да прави във вътрешните си кръгове, след това тройната коалиция се затвори във формата Сакскобургготски - Доган - Станишев. Другото изключение - и това е втората поука, беше вторият кабинет "Борисов". Тогава той беше подкрепен от Реформаторския блок. Преди това да се случи, имаше преговори, на които тогавашното дясно обединение постави ясни условия - реформа в съдебната система, демонтиране на модела "Кой" и изолиране на ДПС от властта. Провалът по всички приоритети беше пълен.
Така че много е хубаво да има явни разговори за политики, важно е обаче да се помнят и поуките от предишни епизоди. Първоначалното съгласие и обещанията всичко да бъде свършено "после" понякога не са достатъчни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар