Предателят. Първия път Херо Мустафа го спря, втория път го пробутва

На практика служебното правителство разчисти пътеките на Новите Боковци, които с още по-голяма стръв ще консумират онова, което правеха онези срещу които роптахме и протестирахме... 

 

2020 година. Ранна пролет.

Писала съм го неведнъж. Кръгът около президента Румен Радев започва да гради нов проект. Всички заети с това са напълно наясно, че това е нов политически проект на Радев. Някои от тях са провели срещи с Радев в президентството, в онази стая „на тавана“ – напълно празна, без телефони, дори без столове.

По места са впрегнати различни фигури, които да правят структури, да лобират и да стъкмяват новия проект.

Проектът, разбира се, официално няма как да е на президента, защото той априори е независим, но усилено се работи по него. И той стои зад него. В сянка.

Докато само няколко месеца след това, и след вдигнатия юмрук, изведнъж Румен Радев абдикира. В прекия и преносен смисъл. Предава хората, които до този момент са търчали на терен и дори не намира смисъл да им даде сносно обяснение защо се крие като мишок, и защо проекта е „замразен“.

Повечето от хората работили за него все още се надяват, че през есента на 2020 Радев все пак ще „узрее“ и ще се възползва от златния си шанс да овладее тогавашната огромна избухнала гражданска енергия.

Нищо такова. Протестите ДИРИЖИРАНО се спихват. Умишлено спират. Радев се скрива зад маската на президент. Мачът е нареден, избързва с обявяването и на дата за редовни избори. И пито – платено, кой откъде е.

Американското посолство го стиска за топките и „натовският генерал“ си свива сърмите и предава всички, които са му градили къщичката за „нов проект“.

Нататък служебното му правителство е апотеоз на американското посолство и Херо Мустафа. Американският посланик нагло, демонстративно и показно обикаля и се снима с де що има министър, шеф на агенция и само дето не се селфи и с американските служители, които работят във всяко министерство – поне един задължително!

От първия миг масирано по медиите и телевизиите се лансират „харизматичните“ лица на Кирил Петков, Асен Василев и Румен Спецов (последният го скриват след като става известно, че с бая кинти е завлякъл държавната хазна). Кирил Петков като един ухилен фанфарон и бледо копие на гениалния измамник Остап Бендер, но пък достатъчно евтин измамник, за да омае българското ехале, не слиза от екраните. Плещи глупости, но е усмихнат по американски „кип смайлинг“ и същото това ехале, което първо доброволно се подложи на измамата на пирамидите, после го измами Костов, Царя и Боко, овчедушно ръкопляска и за пореден път се подмокря от новия „месия“.

Кирил Петков, Асен Василев, Румен Спецов, Николай Денков са абсолютно продуктово позициониране на американското посолство, като соросоидни „десносектанти“, а Радев ги легитимира, защото отдавна се е подложил именно на „десносектантите“, под диктовката на Херо Мустафа, в болестната си амбициозност на всяка цена и с всички начини и средства да докопа нов втори мандат, а и цялата власт чрез новите „юпита“.

Дневният ред на България става дневен ред „в синергия с дневния ред на САЩ“. Глупавата мажоретка на президента Радев – Мая Манолова отива даже още по-далеч като избълва, че „евроатлантизма е родолюбие“.

Впрочем, през цялото това време президентът Румен Радев брутално цепи БСП и работи срещу нея. Чрез Гергов и бутиковите му масони, които по „случайност“ са съветници и на президента. Чрез Кирил Петков и вся остальная.

Корнелия Нинова, която знае всичко това, няма политически ход да го огласи, защото няма как в прав текст от екрана да разкажеш на червените избиратели, влюбени в Радев, как той е долнопробен предател. Вътре в БСП все по-ясно се чува истината, но недостатъчно за да бъде прозряна тя от отдалечените от задкулисието в политиката фенове.

Впрочем, именно Корнелия Нинова довежда за ръчичка Румен Радев на „Позитано“ с остарелите дънчици и за ръчичка с Деси, за да го направи президент. Живелият в „буркан“ обаче години наред льотчик с времето все по-ясно се вписва в поговорката „Пази, Боже, сляпо да прогледа“.

Омразата към Корнелия Нинова от страна на Радевия кръг не е отсега. За някои ще прозвучи странно, но войната стартира още по време на президентските избори, на които Радев е избран за президент. Противно на логиката в последното служебно правителство на Радев не Корнелия Нинова реди министри, а Гергов звъни по телефона на определени фигури и ги пита – „Искаш ли да си министър в служебното правителство?“.

С времето „решетниковия“ Радев (тъпа мълва, пусната за да бъде апликиран Радев като уж „руски“) показва истинското си лице на абсолютно „американско прокси“, подготвено години преди това да служи вярно на „синергията с дневния ред на САЩ“, защото е болезнено кариеристично обсебен и послушен, когато „американците зоват“.

Сега същият Радев, който миналата година уж „сам“ спря градения от него „нов проект“, а всъщност бе накаран да го спре от Херо Мустафа, пробутва „нов проект“ с американските проксита Кирил Петков и Асен Василев напред. Правят го по американски – нагло, безпардонно, брутално, ползвайки държавния ресурс, пари, медии и влияние, в качеството си на държавни министри.

Радев пък уж в качеството си на президент обикаля страната с държавни пари и охрана и си прави предизборна кампания точно както Бойко Борисов с джипката. И разликата между Хунтата на тиквите и Хунтата на зелените чорапи е никаква.

Херо Мустафа налага „новия проект“. Сега. Миналата година беше рано. Мачът не беше докрай нареден. Включително и с договорките с Боко и Пеевски.

На практика служебното правителство разчисти пътеките на Новите Боковци, които с още по-голяма стръв ще консумират онова, което правеха онези срещу които роптахме и протестирахме.

Зад захаросания пиар (по същата формула както се правеше при Борисов), който се лее за служебното правителство, истината е абсолютно различна – безобразни кадрови промени в полза на мошеници и измамници, редени от нечистоплътните съветници на Радев, крадене в завидни размери по митници, овладяване на парични потоци в полза на „нашите“.

Радев предаде онези, които го направиха президент първия път. И се крие зад гърбовете на новите американски пластмасови „герои“ – Кирил Петков и Асен Василев, рецитирайки из страната предизборните си лакардии.

Няма смелост и грам да излезе и да каже – да, БСП, предадох ви, така считам за нужно. Да, други, различни от БСП, избиратели, предадох ви, защото мисля, че това е правилния път.

Той мишкува отзад. Където засега го е поставила Херо Мустафа.

Готов е на всичко за втори мандат. Той – президент. „Неговите“ министри овладяват изпълнителната власт и хей, живот, здравей, здравей. Колонията „в синергия с дневния ред на САЩ“ е напълно овладяна. Благодарение на – за пореден път – успаното общество, което у нас припознава всеки мошеник и измамник като нов светия.

Политиката без съмнение е курвенска игра. Предателите обаче никой не ги обича. Само у нас ги превъзнасят. Докато пак след дъжд качулка не прогледнат, че предател не може да те изведе до нищо добро.

Жалко.

Веселина Томова, Afera.bg