Мощният бюрократичен апарат, настанен в ролята на „връх на ЕС“ в Брюксел, е в открит конфликт с унгарското правителство.
Не приема факта, че премиерът Орбан и правителството, опрени на мнозинството в парламента, водят стриктна политика на приоритет на унгарския национален интерес по въпроси като миграцията, защитата на унгарските традиции по въпросите на семейството, възпитанието на децата, християнския морал, социалното развитие.
Бюрократичният „връх на ЕС“ е в не по-малко остър конфликт и с Варшава. Не одобрява определени действия на полските власти в съдебната област. Налага на Варшава фантастични глоби /един милион евро дневно/ ако продължи да не изпълнява решеното „на върха на ЕС“ по предмета на спора.
Все същият „връх на ЕС“ е в конфликт и със София. Не е обявен със същата драстичност, поради обстоятелството, че в България предстоят президентски и парламентарни избори. Но искането на Брюксел е ясно изразено и срокът за изпълнението му от София е определен. „Върхът на ЕС“ настоява България да се съгласи с започването на преговори между ЕС и РСМ за приемането на последната в съюза преди края на годината. Въпреки че между Скопие и София не е постигнато споразумение по спорни въпроси между тях. Нещо което е абсолютно условие за започване на преговори със страна кандидатстваща за членка на съюза.
Не е обявен още открит конфликт между „върха на ЕС“ и Париж. Но всеки, който наблюдава френската политическа сцена /след около шест месеца предстоят президентски избори/ забелязва, че се натрупват проблеми между Брюксел и Париж, не по-малко сериозни от тези между Брюксел и Будапеща, Варшава и София. Имам предвид очертаващите се разлики във вижданията на Брюксел и на Париж по геополитическата роля на ЕС, по отношенията с Русия и Китай, по тези със САЩ и т.н. Изявяващата се тревога у значителни обществени среди по националния френски интерес, по нежеланите последици за френското общество и семейство от активността на обладаните от амбициите си джендър идеолози, очаква се ще имат свой дял в протичането на избирателната кампания и съответно в актуалната френска политика.
Какво е общото в тези три обявени и един очевидно оформящ се конфликт между „върха на ЕС“ в Брюксел и посочените столици на страни членки на ЕС?
Общото е, че са видими прояви на процес обхващащ самия ЕС и по тази причина може да се очаква да се прояви в мнозинството от страните членки и функционирането на съюза в неговата цялост.
Подтикът за процеса е все по-ясно проявяващия се сблъсък между амбициите на сили, ангажирали се в неограничена от нищо глобализация и съпротивата на националните общности, които не искат да бъдат жертвани в нейно име и интерес.
Ако ЕС функционираше съгласувано с това, което е – а именно като съюз на суверенни държави, той можеше да съдейства за истински конструктивни разсъждения по проблемите, които този сблъсък поставя пред страните членки. И съответно да бъде улеснено намирането на решения, които да отговарят на интересите на страните членки като суверенни държави и на ЕС като форма на съюз между тях.
Засега поне, бюрократичният „връх на ЕС“ върви по друг път. Под влиянието на глобалистките тенденции, представени от САЩ /но не само от тях/, в Брюксел заобикалят – кога внимателно, кога открито и грубо – качеството на суверенни държави на едни или други страни членки. И в поредица действия и становища, играят сякаш по примера на джендъристите, ролята ту на ЕС, какъвто е по буквата на договорите, ту на някакво „транс-нещо-си“ – нито договорено, нито прието. Но желано и изгодно за глобалистките сили.
Очевидно е, че това положение на нещата в ЕС не е изгодно и полезно за Европа в нейната цялост и най-вече за страните членки на ЕС. Въпросът е ще се намери ли лидер, който да извади съюза от тази самоубийствена клопка?
Владимир Костов, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар