Фалирайте, роби! Щом кафето ви е по-свидно от свободата!

Който не си изразява открито мнението, хич да не ми се жалва и мрънка. Робът си заслужава хомота! 

 

Тая вечер в кафенето на централния площад на Варна, до големия шадраван, не разрешават да се седне на масичките отвън. Заградени и празни.

Времето позволяваше да се седне навън. Вътре на топло седнали 2-ма клиенти от новата аристокрация, сиреч сиропирани. Ние с една приятелка отиваме, тя има сертификат, защото е доказано преболедувала и си е извадила заради работата. Аз обаче съм недоказана, защото не съм се регистрирала никъде, самолекувах се вкъщи, това беше през март тая година и съм жива, ти да видиш! И дори да ми намерят антитела, все тая. Не съм боледувала и толкоз, щото ме няма в системата! Не че съм умряла за едно кафе лаваца с късметче „Кога ще се в@к…..ъъъъ сиропираш“, щото и такива има вече за сведение!

Но се правя на интересна и питам пича-хитрец, дето отворил един прозорец на заведението и продава оттам кафета, чайове и др.: „Нали може да си вземем кафе и да седнем отвън?“ Не може, вика, ако сте без сертификат, ама може да си вземете в картонена чашка“.

Приятелката ми понечи да поръча. Аз я дръпнах и викам: „Що ще му правим оборот, бе, той ни гони като прокажени, аз ще му купувам кафето. Като е тъй, от автомата и на пейките“.

Седнахме на пейка да си поговорим, даже си спестихме кафето и не забелязахме, че не сме пили. Поговорихме си за детските години, защото се познаваме от 1 клас, за децата, за внуците и беше готино!

А те, пейките, на един метър от заградените масички. Обаче до пейките все още няма вирОс.  Ама скоро и пейките ще напъпли, щото не щем да пием лаваца с късметче „Кога ще се в@….ъъъъъ….сиропираш?“

Оня прави трагична физиономия и вика – „Какво да правя, госпожа, не зависи от нас. Колко хора съм изгонил днес, сърцето ми се свива, ще фалираме“.

Ами протестирайте, бе, що седите тука и мрънкате.

Протестираме, вика, ама няма файда.

Ами как ще има, като си отворил прозорчето и продаваш, значи пак търсиш заобиколки, вместо да се изправиш срещу ламята!

Утре отивам в Морската градина аз, в 12 на обяд. Който не си изразява открито мнението, хич да не ми се жалва и мрънка. Робът си заслужава хомота! Аз свободата си няма да продам!!! Дори да ми я отнемат, духът ми няма да поробят!

Фалирайте, роби! Щом кафето ви е по-свидно от свободата. И пейките да оградят, както миналата година, и до всяка пейка полицай да сложат, аз няма да се сиропирам и сертифицирам! Казах!

Тоня Манева