За да изглежда ситуацията трагикомична, през последните дни президентът Зеленски и някои от неговите приближени в Киев нееднократно се опитаха да намалят децибелите, като категорично отбелязаха, че широкомащабно нахлуване на РФ не изглежда вероятно.
Добре, ама началниците от Вашингтон не мирясват, подкрепяни в истерията от клиничните русофоби от Прибалтика и Полша, както и от вечните интриганти от западналата империя със столица Лондон.
За разлика от Берлин и Париж, запазващи по-сдържана позиция зад дежурните декларации за евро-атлантическата солидарност, ангажимента към съюзниците и международното право, превърнато във фикция от САЩ и техните сателити. Намират се и разумни хора, като президента на Хърватия Миланович или някои висши американски военни, по-често в пенсия, които казват, че Украйна не е член на НАТО и за никаква солидарност по прословутия „Член 5" не може да става дума. Някои отиват още по-далеч, като изтъкват, че властта в Киев по принцип е нелегитимна, тъй като е установена с преврат и под нацистка символика. А принуденият да се оттегли от поста доскорошен командващ ВМС на Германия, вицеадмирал Шьонбах, заяви уважение към Путин и огласи реалния факт на принадлежността на Крим към Русия.
Вари ги, печи ги, американците винаги остават верни на себе си и на своя интерес. В това отношение те нямат равни и заслужават признание за твърдостта, увереността и последователността.
И още нещо - „гринговците" най-много обичат да се греят с топлината на далечния пожар. Така, както се случва по време на двете световни войни през XX век, когато САЩ се включват малко преди финала, за да не пропуснат подялбата на плячката. Освен това през цялата не толкова дълга история на „Страната на неограничените възможности" там никога не е падал куршум или снаряд извън вътрешните расови, граждански и социални конфликти. За сметка на това според едно скорошно изследване Щатите са предизвикали близо 150 войни, интервенции и инвазии в чужбина в рамките на 130 години!
По правило в името на „националния си интерес", парфюмиран със „свобода, демокрация, пазарна икономика и човешки права", ама на хиляди мили далеч от „Статуята на свободата"...
Тази държавна философия намира потвърждение и от последните събития около Украйна и не само. Трезвият анализ извън идеологеми и митологеми показва, че целта на Вашингтон е да притисне Русия в менгеме от запад, изток и юг, като по възможност вкара Москва в изтощителна, братоубийствена, локална война. Или поне - в цикличен конфликт. При подобно развитие Кремъл ще затъне в кърваво тресавище, така както вече се случи на Леонид Илич Брежнев и сие преди четири десетилетия и на американците 20 години по-късно в Афганистан.
В същото време ръцете на Вашингтон ще бъдат развързани за решителната гео-стратегическа, икономическа и финансова битка с Китай за позицията на №1 след края на „Американския консенсус", който е неизбежен.
Наред с това отношенията между Русия и Европа ще бъдат отровени за дълъг период напред, а това означава блокада върху руските енергийни трасета и зелена писта за втечнения газ от САЩ за сметка на синьото гориво по тръбопроводите на „Газпром". Паралелно със златния дюшеш за Военно-промишления комплекс, корпорациите от Олигархията и печатницата за кухи долари, наречена федерален резерв. Е, как ви се струва този гамбит, импас или просто залог без аналог?!
Карл Маркс отдавна е обяснил, че Капиталът печели от човешката касапница. Ето защо САЩ толкова искат война в Европа. Хем да стегнат синджира върху врата на сателитите от НАТО и ЕС, хем да им продават оръжие и енергоносители, хем да се правят на защитници срещу „заплахата за демокрацията" от Русия и Китай.
По-изгодна от тази инвестиция - здраве му кажи!
Георги Атанасов, в. "Минаха години"
Няма коментари:
Публикуване на коментар