Пекин пренебрегна Вашингтон и открито подкрепи Москва на много нива, допълнително укрепвайки тройката на новия Източен блок - Русия, Китай и Индия - и техните позиции в световната икономика
Путин вече спечели войната в Украйна, след като Зеленски призна, че се е простил с идеята за членство в НАТО.
Войната в Украйна установява нови геополитически стандарти, което прави трудно за анализаторите да определят обичайния списък с "победители и победени". Без съмнение Китай изглежда като победител, след като отчетем не само сделките с Русия, в които закупи дялове от петролни фирми на изгодни цени, но и установяването на нови рамки на връзките с Вашингтон, който наскоро прати един от висшите си бюрократи, за да заплаши Пекин да не подкрепя Русия във войната ѝ с Украйна.
Китай пренебрегна Вашингтон и открито подкрепи Русия на много нива, допълнително укрепвайки тройката на Източните сили - Русия, Китай и Индия - и техните позиции в световната икономика.
А на сцената е и Саудитска Арабия, чийто находчив лидер, младият принц Мохамен бен Салман (наричан MBS, бел. ред.), все още не се е примирил с факта, че Доналд Тръмп го остави да бъде разкъсван от световната преса за отвратителното убийство на Джамал Кашоги. И докато Джо Байдън поемаше властта, саудитците въобще не губиха време да отворят дипломатически и други канали за сътрудничество с Москва, уверени, че когато техният собствен народ се вдигне на бунт - а това ще се случи един ден – Русия ще се притече на помощ, както на Асад в Сирия.
Саудитците в момента се справят отлично със скочилите до небето цени на нефта и подобряващите се с всеки изминал ден отношения с Китай. Принц Салман удари плесница на Джо Байдън, като просто игнорира обажданията му с молби да увеличи производството на петрол, докато междинните избори в САЩ наближават и демократите виждат как губят гласове заради високите енергийни цени, за които американците винят своя президент.
По същия начин принц Салман отпрати Борис Джонсън с празни ръце, когато британският премиер го помоли за по-изгодна петролна сделка. Толкова за специалните отношения със страната, която създаде кралската фамилия – Сауд, която днес притежава т.нар. Саудитска Арабия. Няма вечни приятели, Борис.
С Китай на своя страна, принц Салман е в позицията на победител. Той ще получи реванша си срещу САЩ, които очакват Салман да продължава да играе по свирката им и да се подчинява на американската хегемония, докато Рияд продава все повече петрол на Китай, и то в юани, което удря Америка още по-лошо. Китай получава шанса да покаже на Америка, че тя вече не е истинската суперсила, за която се мисли и гледа напред към новия "Източен блок", който всъщност е моделът, към който пряко ни води войната в Украйна.
Един брутален и прост бинарен свят, където всичко е ясно разделено на две групи, чиито народи и бизнеси не могат да прекрачат линията между двата лагера. Представете си една нова Студена война, с Русия, Китай, Индия и по-голямата част от Азия в един блок, със своя собствена банкова система, която замества Swift, собствен интернет със собствени правила, собствени валути (включително крипто) и един нов световен ред, който просто пренебрегва американските оръжия и банки, както и западните енергийни пазари.
Но ще има и жертви, когато дойде време да се броят чувалите за трупове и да се правят анализи. Връзките между Русия и Турция е вероятно да се влошат, поне докато Реджеп Тайип Ердоган е на власт, тъй като Путин няма да му прости изпращането на смъртоносни турски дронове за украинската армия и затварянето на Босфора - въпреки маскарада със срещите на външните министри на двете страни в Москва.
Други разделения ще станат видими между държавите в НАТО и ЕС, докато става ясно, че в двете организации съществуват основни културни и политически проблеми (вътрешни и външни), които просто не им позволяват да взимат смели решения, когато дойде моментът за тях.
Трите източноевропейски страни, чиито премиери наскоро посетиха Украйна (Полша, Чехия и Словения, бел. ред.), ще се почувстват предадени от повечето си партньори в ЕС и НАТО, когато техните страхове от Русия не бъдат посрещнати както те искат. Tе неминуемо ще установят по-тесни връзки с администрацията на Зеленски, докато ще стават все по-язвителни към Брюксел и неговите авторитарни маниери.
А самият ЕС едва ли ще излезе с успех от тази криза. Някой може да попита, след като мирът най-накрая дойде и се очаква ЕС да изхарчи най-малко 10 млрд. евро за възстановяване, не би ли трябвало Съюзът да е направил предварително нещо, за да предотврати тази ескалация? Още повече, че именно Брюксел беше този, който от 2004 г. дава сигнали на Украйна да се възприема като кандидатка за членство.
Да не забравяме, че като част от цената за твърдата си игра, ЕС ще трябва да приеме, че благодарение именно на действията на Брюксел Москва се обвързва все повече с китайската финансова и банкова система. Със сигурност можем да очакваме все по-големи разделения и вътрешни борби, каквито вече видяхме, когато страните-членки на ЕС не успяха да се споразумеят за ковид-мерките, както и за това колко пари да бъдат дадени на Украйна и дълбоко корумпирания бизнес елит на Зеленски.
Междувременно Путин вече спечели войната в Украйна, след като Зеленски призна, че се е простил с идеята за членство в НАТО. Това е съкрушителен удар срещу доверието в Запада, докато една цяла амалгама от нови страни се присъединява към бизнес/геополитическия блок на Русия, Китай и Индия.
Онези, които сочат с пръст Путин и непохватно го обявяват за анахронизъм от съветските времена, не могат да видят иронията от факта, че самият Запад изигра голяма роля в провокирането на сегашния конфликт. Започвайки още от 90-те години на ХХ век, когато тръгна разширяването на НАТО на изток, въпреки обещанията на същия този Запад.
И още нещо - сталинисткият манталитет, който прозира зад решението на ЕС да отреже руските медии от останалия свят ми напомня за нацистите, които горяха книги през 30-те години на ХХ век.
Мартин Джей, Strategic Culture Foundation, Превод: Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар