Проф. Андрей Пантев: Как да говоря на хора, които обявяват Чайковски за враг на демокрацията?

"Имам чув­с­т­вото, че още малко и ще заб­ранят бук­вата Р, за да не се споменава Русия. Не може да се иска от целия човешки род да е прис­т­рас­тен към еднос­т­ран­чивата инфор­мация."

 

- Професоре, какво ще кажеш за вой­ната в Украйна, като историк виж­даш ли причините и тех­ните след­с­т­вия в случ­ващото се?

- Какво да кажа, всички са полудели. В една война няма само виновни и само невинни. Какво да кажеш на човечес­тво, което обявява Чай­ков­ски за враг на демок­рацията и на Европа? Нямам какво да кажа, няма среда за това. Има смисъл да се говори, когато има елемен­тарно усещане за разум. А такова няма.

- Но нав­ремето ти беше един от четиримата депутати, които в пар­ламента гласуваха против влизането ни в НАТО.

- Аз и сега твърдя, че няма основания и причини за същес­т­вуването на НАТО. Но ето, оказа се, че има.

- Причината винаги е била и е една и съща: анти Русия.

- Една и съща е, но обс­тоятел­с­т­вата се променят. То е като мач между ЦСКА и „Лев­ски“ - нашите са само добри и са прави, другите са само зли и са лоши. Това е положението. Затова няма какво да се говори, няма нор­мално възприемане от страна на общес­т­вото. Просто всякакъв глас на разума се обявява за крайност. Какво каз­вам аз фак­тически няма никакво значение.

- А кое има значение?

- Има значение да не сме овце. Но изг­лежда, че човечес­т­вото се оказва овца. Едните вяр­ват в едно, другите в точно обрат­ното, как­вото и да кажа, то си остава мое въз­п­риятие. Както казваше Вера Мутаф­чиева: „В края на живота ти светът трябва да се сговни, за да не ти е жал, че го напус­каш“.

- Е, и преди в историята, при нас включително, у някои кръгове е имало русофобия. Има ли раз­лика между русофобията преди и сега?

- Днес русофилията или русофобията минават през фил­търа на съветофилията и съветофобията. Което е нелепо, защото Русия днес е по-капиталистическа страна от Бъл­гария и не мога да раз­бера какъв е този русофоб­ски хъс. Имам чув­с­т­вото, че още малко и ще заб­ранят бук­вата Р, за да не се споменава Русия. Реал­ните факти показ­ват, че нещата се възприемат пър­восиг­нално. Когато заб­раняваш едни телевизии, това буди интерес към тях, а не обрат­ното. Специално за рус­наците се знае, че когато са обк­ръжени с враж­деб­ност, това ги обединява, а не ги разединява. Знаеш колко много белог­вар­дейски генерали са отказали да под­к­репят Хит­лер по време на Втората световна война, въп­реки че са пос­т­радали от съвет­с­ката власт.

- Как трябва да се държи Бъл­гария при тези обс­тоятел­с­тва?

- Досега Бъл­гария се държи срав­нително разумно. Но самият факт, че се екс­понират повече твър­денията и аргумен­тите на едната страна, кара хората да започ­нат да мис­лят обрат­ното. Ако ме питат защо искам да гледам руска телевизия, ще кажа — защото нав­ремето гледах Би Би Си. Мис­лещите хора тър­сят алтер­нативна инфор­мация. Не може да гледаш само разрушени квар­тали или убити дечица от едната страна, а да не мис­лиш за другите раз­рушени сгради и за другите дечица, които също са убивани, и то от осем години насам. Не може да се иска от целия човешки род да е прис­т­рас­тен към еднос­т­ран­чивата инфор­мация. Ние гледахме със страх онези пар­цаливи нещастници, които идваха от Близ­кия Изток, а сега виж­даме джипа­джии и богато облечени хора, които бягат - раз­бирам защо бягат и е естес­т­вено да сме със­т­радателни, но срав­нението показва колко еднос­т­ран­чиво се гледа на днеш­ната дейс­т­вител­ност.

 

Интервю на Велиана Хрис­това, "Земя"