Лято

Лято

26 юни 2022 г.

България наша – огризаната държава

Хора, спрете се! Дали някой ще стане политик, зависи от вашия избор. Животът е калейдоскоп от преживявания, изпитания, трудности и радости... 

 

След предизвестения и пореден политически крах с правителството на харвардските специализанти нормалният и мислещият човек си задава въпроса – защо пак провал?

Пристрастните, партийно обвързаните и... заблудените „овчици“ край тях, увлечени от еуфорията на поредния дневен ред, взаимно се обвиняват. И едните, и другите се наричат мафия!

Ако не беше тъжно, щеше да е смешно…

Няма да коментирам инфантилитета на избуялите изведнъж от нищото като плевел в торна мера „нови лидери на народа“, както ги нарече един шаман на дясното пророкуване.

Гледаш ги тези „нови лидери“  – самовлюбени, безапелационни, безпринципни (как иначе ще съберат в едно правителство отколешни и диаметрално стоящи политически субекти като БСП и крайната десница ДБ) и разбираш, че те, не ние, – техните избиратели, а именно те живеят в друг, паралелен на нашия свят. Техният свят е светът на властта, парите и на  з а б р а в а т а,  откъде са дошли. Спомнете си „Приказка за стълбата“ на великия Смирненски – едно от последните му произведения.

Другият свят – нашият (на техните избиратели), които чрез данъците си им изкарваме заплатите, е истинският, я не е паралелният свят на политическия антураж. Той за мнозина не е блестящ, а мрачен. И тягостен с мъчителното очакване на утрешния ден дали няма да ги уволнят/съкратят от работа. Дали капиталистът ще им плати заработените заплати. Дали ще могат да си платят тока, парното, лекарствата или наема, заема, ипотеката?

Да не говорим за прословутата възможност, която членството ни в ЕС уж била давала на плебса да обикаля по света. Та повечето ни сънародници от социализма не са ходили на родното море, камо ли в Гърция, Турция, Хърватия. За ривиерата във Франция или Италия да не говорим.

Във връзка с безславния завършек на правителството на един танцьор по тънкия лед на закона, който с шмекерлък се самообяви за български гражданин – мурафет, който дали пък не е научен от специализацията му в Харвард или пък е плод на българския му устойчив корен – и по медиите, и в социалните мрежи, и по площадите се наблюдава поредно противопоставяне на отделни групи хора. И то остро противопоставяне на политически принцип  – щом не си с нас, си враг! Стръвнишко противопоставяне, от което ти настръхват косите.

Едно е поляризацията на мненията. Да, тя е нормална във време на политически крах. Но друго е, когато  поляризацията се свежда не до силата на аргументите, а до аргументите на силата! И на тази вакханалия на грубата сила тия харвардски „нови лидери“ цинично се радват, поощряват и едва ли не с лекота са готови да „минат през трупове“, както с лекота единият от тях си позволи от трибуната на парламента циничното: „...бедните да го духат...“, без значение в какъв контекст на изказването си го е изрекъл. Или пак същият в изблик на екзалтиран ентусиазъм да удря с юмрук по банката от трибуна на парламента като един непогрешим фюрер!

Кои са бедните, неуважеми?

Това са твоите, вашите избиратели! И на останалите от котилото на властта. Явно някои от завършилите в Харвард, оставят впечатлението, че преди на възпитаниците му да им връчат дипломите, ги ампутират от срам, скромност и състрадателност... Кой да ни каже?

Арогантността от трибуната на парламента се прехвърля на улицата – наскоро пред дома на Б. Борисов привържениците на ГЕРБ и ВМРО се блъскаха като бичета.

В социалните мрежи не е по-различно. Уж съмишленици по идеи, но се нахвърлят един към друг, за да устоят позицията си, сякаш от това им зависи живота.

Хора, спрете се! Дали някой ще стане политик, зависи от вашия избор.

Животът е калейдоскоп от преживявания, изпитания, трудности и радости.

По стечение на професията ми, а и на обстоятелствата и личното ми отношение към несправедливостите в живота към отделния човек, група или обществени отношения имах възможността да съм бил в епицентъра на онези разломи събития още отпреди 1989 г. Но и в годините след поврата с преврата на дивашки капитализъм.

Пред очите и пред ушите ми се случваше планираното разграбване и съсипване на държавата ни (а в една песен от социализма се пееше „навеки нека остане построеното от нас…“).

Е, 32 години изминаха и още има какво да се разграбва!

Грабеха го всички във властта – то не беше масова приватизация (с ония бонови книжки, зелени на цвят май). То не беше касова приватизация, то не беше Костов, царОт, Станишев, Борисов… А сега дойдоха и белите якички на разни специализанти, спекуланти, ама все разбирачи в… КРАДЕНЕТО!

Милата ми майчица  казваше: „Момчето ми, разсипват я тая държава, ще я разграбят пред очите ни. Направи нещо, детето ми.”

Да, опитах се да направя нещо и… Повече от година бях по болници след мои публикации. И добре, че останах все пак жив, а не децата ми да са без баща, макар и герой. Втори път опитах  – инфаркт на 38 години… Отказвах да поемам и различни държавни постове. И си казах – стига вече…

Много е лесно да се говори общо, иносказателно – искахме, смятахме, очаквахме…

Европа, капиталистическата, развитата Европа, винаги е била васална на САЩ. ВИНАГИ! Който се е интересувал, го е знаел.

Само нашите, социалистически страни не бяхме васални на САЩ.

Да, Съюзът (СССР) командваше, но имаше своеобразна справедливост в разпределението на материалните блага.

Някои от познатите и „приятелите“ ми твърдят, че са живели лошо през социализма?! Колко ли лошо са „живуркали“, щом всички имат свои жилища, а и други наследени от родителите им. Сега всички българи живеем свободно – чудесна европридобивка! В демокрацията, можем да ходим почти, където пожелаем. Но не и например в щатите. Там може, само ако те одобрят и приемат, че си благонадежден!

Колко ли българи, тук, от родината могат да си позволят да ходят по света? Да не говорим за пенсионерите. Виж, тия от елита, разбирай, които опропастиха, разпродадоха и продължават да грабят държавата ни, те, те хойкат навред, та дори с любовниците си на държавна, т.е. на наша сметка.



В заключение: като изгубиш питомното, от дивото само ще патиш!

С личните се пристрастия ние, българският народ, сме обслужвали чужди интереси, а на партийния слугинаж – изпълнителен,  послушен и верен – колонизаторите винаги подхвърлят кокал за огризване… Накрая защо ли никой не забелязва, че България, която един професор преди години оприличи на обрулена държава,  вече се е превърнала в огризана държава.


Бранимир Янков, 24may.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар