Седни до мен да ти разкажа... Нали ме питаше за любовта? Каквото мога ще ти кажа... Дано съм ти полезна със това.
Ти млада си и затова припряна и може би очакваш някакъв любовен гръм, но всъщност любовта пристига бавно - на пръсти и е като сън. Тя няма аромат и форма.
Не можеш да я пипнеш със ръце. Прегръща нежно. Цяла те изпълва и котва пуска в твоето сърце. За нея казват, че е действие и чувство.
А тя е всичко - огън и вода, творец велик, непреходно изкуство, ваятел на човешката душа. Тя прави хората щастливи. Над корист ангел я държи. Тя дава всеотдайно сили и след смъртта да продължи. Тя не обича да се крие и лесно е да я съзреш във поглед влюбен на момиче, в очи искрящи на младеж.
Усеща се в хармонията вкъщи. Обгръща те, а все си във копнеж. Проблясва в чаши със червено вино и в блясъка на романтична свещ.
Тя гали нежно по главите онези чисти, малки същества - децата с искреност пропити.
Това е, дъще, любовта. Тя грижа е и към родителите стари, които чакат с четири очи да се отвори, скърцайки вратата и младост малко да ги връхлети.
Любов е помощ от приятел, изпаднал в бездна, във беда. С куража си да го превърнеш във мечтател - да помни силата на твоята ръка.
Аз от живота си това научих... Каква е дефиницията за любов? Ти запомни, че тя е всичко - единствен смисъл на човешкия живот.
Детелина Стефанова, Highviewart.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар