Храстът казал на дървото
Слез и ниско залегни
Виждаш, буря се задава
Тук до мен и ти се наведи...
Тази великолепна песен, страдащите от невъзможност да разберат действителността евроатлантически потребители, бяха пуснали на площада да възпеят безстрашността си спрямо факта, че МАФИЯТА се връща и ще се опита да прекърши демокрацията им, дето дори и Европа я няма, освен под някаква псевдо фригидна форма.
Два дни по-късно лидерите на същите тези злополучни същества не само се гушнаха с така наречената от тях мафия, но и се наведоха по-ниско от шубраците, за да угодят на западните си господари, които цитирам: оказахме задружно огромен натиск над България в последните седмици, за да придвижи напред приемането на С Македония в ЕС. Което вече е и факт.
Виждате едно типично изпълнение на склонили клонки храсталаци, които нямат доблестта да се изпречат срещу задаващата се буря.
Дървото, клоните разклати
Погледна тъжно старата гора
Обрасла от досадни храсталаци
Вещаят бури, а цял живот пълзят...
Но най-отблъскващото от всичко е, че подобни подлизурковци се мислят за дървета. Ето в това се изразява цялата шизофрения на евроатлантизма и неговите потребители, за които миналото и бъдещето нямат значение.
Те са тук и сега. За да консумират.
А какво ще оставим на децата си и какво ще съхраним от миналото са все неща, които не можеш да пипнеш днес, не можеш да изядеш, да изпиеш, да демонстрираш и да потребиш.
Нещо ненужно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар