Педагозите съветват родителите, които искат да възпитат своите деца правилно, да им говорят по всеки повод.
Важно е да им говорите - казват те - защото децата, макар и малки, ще запомнят 10% от казаното. Но много по-важно е какво правите, докато им говорите, защото малките деца ще запомнят 100% от това, което правите.
Този съвет важи с пълна сила за политиката. Особено за нашата, вътрешната, българската. И тъй като политиката - без значение каква, от кого, с какви думи е обяснена - всъщност трябва да се грижи най-напред за икономиката, за да бъда по-добре разбран ще дам пример от икономическата история.
През 1971 г. президентът Никсън отменя „златния стандарт“, след което САЩ вече не са задължени да изплащат полагащото се златно покритие на всеки, който предяви своите долари в банките на САЩ. По същото време и швейцарските банкери, които иначе много държат на своята независимост са били убедени, че трябва да се откажат от световно приетия „златен стандарт“. Как? Много просто – било им е казано, че ако не се съгласят да заявят гласно колко е правилно швейцарските банки да се откажат от „златния стандарт“, всички ще научат някои техни мръсни тайни, особено от периода на Втората световна война. Те се съгласили, но вътрешно останали заклети защитници на устойчивото злато.
По този повод един анонимен швейцарски банкер описал подробно как се е случило това и напомнил на света, че без „златния стандарт“ парите са защитени само и единствено от доверието на хората в техните правителства. А това е много неустойчив механизъм за защита! Той също така напомнил, че от тогава вместо „Тази банкнота е обезпечена със злато“ върху американските долари пише: „Ние вярваме в Господа“. Струва ми се, че във Федералния резерв (където се печатат американските долари) не са разчитали много на всенародната вяра и затова са добавили името Господне.
Да се върнем на политиката. Повечето политици са убедени, че в своите речи говорят убедително, говорят емоционално, говорят вдъхновено и хората, които ги слушат без съмнение ще им повярват. Понякога те не осъзнават до каква степен някои думи, които постоянно използват залепени като пощенски марки една за друга, са загубили значението за което всъщност са били създадени. И ги употребяват, употребяват, употребяват... а през това време хората ги слушат и без глас се смеят. Но смехът не е толкова страшен, по-страшното е че те вече не им вярват. Доверието е изчезнало!
Ще дам популярен пример, за да разберете колко много зависи познатата дума от това, кой я казва и по какъв повод. Помислете си само думата „социализъм“ през какви световни промени е преминала. Имаме социализъм който Маркс, вярвайки в своята теория, предлага като алтернатива на съществуващия през 19 в. капитализъм. Имаме социализъм на Октомврийската революция, който отначало Ленин се опитва да дефинира според опита на революцията, а след това Сталин с непоколебима твърдост вкарва в учебниците вече като своя практика.
Имаме социализъм, който започна да изгражда Мао Цзедун, а по-късно доразви Дън Сяопин, вече в съвсем различен вариант. Имаме национал-социализъм, който виждаме до какви ужаси доведе Германия и цяла Европа. Имаме социализъм, който Муамар Кадафи се опитваше да изгради във Великата социалистическа либийско-арабска джамахирия.
Ли Куан Юн също започна като социалист през 1965 г. в Сингапур, може би затова отначало всички западни държави се страхуваха да му помагат, та се наложи България да го снабдява с електрокари за пристанището, че дори му помогна да създаде сингапурското тото.
Имаме социализъм в Куба, имаме социализъм в държавите от бившия Варшавски договор които (някои не знаят или са забравили) изглеждаха съвсем различно една от друга, въпреки общата политическа парадигма. Имаме в крайна сметка социализъм в Швеция и Финландия. Дали говорим за едно и също понятие, когато казваме „социализъм“? Или трябва да му добавяме много прилагателни, за да разберем точно какво искаме да кажем!
С други думи, понеже политиците непрекъснато използват подобни понятия като демокрация, парламентарна държава, разделение на властите, пазарна икономика, социална държава, евроатлантически ценности, корупция, антикорупция, реформа, честност, почтеност, партийни идеали и други подобни в своите речи нека да си спомним, че думите притежават значение само ако хората, които слушат тези речи, имат доверие в действията на тези политици. Само тогава те ще повярват и на думите им. Иначе думите са празен звук.
Искам отново да напомня за това, с което започнах. Според споменатия швейцарски банкер след премахването на „златния стандарт“ стойността на парите не е подкрепяна от някакви неоценими блага ( съществуващи независимо от политическите превратности), а е свързана единствено с доверието, което народът има в тези, които печатат банкнотите. Без това доверие парите се превръщат в купчина хартия.
А тъй като през последните двайсет години само 10% от световните пари са в банкноти (останалите са просто числа в банковата статистика) то ако изчезне доверието парите ще се превърнат в дигитални нули.
Същото става и с политиката. Не е нужно непрекъснато да правим опити, за да го докажем.
Проф. Любомир Халачев, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар